Столичният общински съвет (СОС) одобри спорен доклад, който дава възможност на частен инвеститор да изгради 75-метров небостъргач върху почти изцяло общински терен на бул. „Александър Малинов“ в район „Младост“. Решението е прието с 34 гласа „за“, като предизвика сериозни дебати в залата и остра обществена реакция, съобщава БНТ. Срещу предоставянето на терена се обявиха част от общинските съветници и местни жители, които определят проекта като рисков за района.
Докладът е внесен от кмета на район „Младост“ Ивайло Кукурин и предвижда реализиране на публично-частно партньорство.
Според приетото предложение частен инвеститор, който притежава около 8% от земята, ще получи право на строеж и ще стане собственик на приблизително 74% от бъдещата сграда, която се предвижда да бъде 22-етажна. В замяна Столичната община ще получи 30% от готовата сграда, които да бъдат използвани за нуждите на нова районна администрация.
Проектът предизвика остри критики от страна на опозицията. От „Спаси София“ определиха доклада като „22-етажна корупция“, твърдейки, че сделката ощетява общината и обслужва частен интерес. Те подчертаха и че район „Младост“ страда от недостиг на зелени площи и липса на достатъчно паркове. Критики отправи и Марта Георгиева от „Демократична България“, която заяви, че новото строителство допълнително ще натовари района, ще увеличи трафика и ще намали зелените пространства, вместо да подобри градската среда.
От своя страна кметът на район „Младост“ Ивайло Кукурин защити проекта, като подчерта, че той представлява форма на публично-частно партньорство, което ще спести значителни разходи на Столичната община за изграждане на административна инфраструктура. По думите му общината ще получи готови помещения за нуждите на районната администрация и обслужването на гражданите. Кукурин заяви още, че зоната е предвидена за по-високо застрояване още в предходни устройствени планове и че проектът не следва да се възприема като презастрояване, а като част от развитието на района.
За или против – един дългогодишен градоустройствен казус
Проектът за 75-метров небостъргач не е нов и има дълга предистория, която започва още по времето на управлението на ГЕРБ и кмета Йорданка Фандъкова. Още през 2021–2022 г. е заявен първоначален инвестиционен интерес от компанията „Гаранти Коза“, свързвана с мащабни проекти в района, но впоследствие теренът става обект на интерес и от други инвеститори. Тогава ГЕРБ предлага публично-частно партньорство, но предложението среща остра съпротива от ПП-ДБ и „Спаси София“, които в онзи момент са в опозиция и го определят като „скрита приватизация“ и „подарък за инвеститора“. Под обществен и политически натиск предложението тогава е оттеглено.
През 2026 г. казусът се връща в почти идентичен вид, но вече с обрат в политическите роли. Докладът е внесен от кмета на район „Младост“ Ивайло Кукурин, представител на ПП–ДБ–„Спаси София“, въпреки че именно неговата политическа формация преди години атакуваше подобни предложения. Това води до разцепление – част от ПП–ДБ подкрепят проекта като прагматично решение за осигуряване на нова административна сграда без разход за бюджета, докато „Спаси София“ се дистанцират и го определят като „срамен доклад“.
Сблъсъкът се концентрира около два противоположни прочита. Поддръжниците на проекта твърдят, че чрез публично-частното партньорство общината ще получи нова и модерна сграда за администрацията на „Младост“, която в момента се помещава в остаряла база, без да отделя собствени средства. Според тях теренът е неизползваем и „заключен“ между частни имоти, а именно този модел е единственият реалистичен начин да се реализира проект в тази зона, която и по Общия устройствен план допуска високо застрояване по основни булеварди.
Критиците обаче изтъкват, че сделката е силно неравностойна – общината предоставя около 92% от земята, а в замяна получава едва около 26–30% от бъдещата сграда, докато инвеститор с минимален дял от около 8% земя получава контрол върху основната част от проекта. Според тях това е схема, която заобикаля прозрачните търгове за общинска земя и лишава общината от възможността да реализира значително по-голяма финансова стойност, която би могла да покрие както административна сграда, така и обществени пространства.
Допълнителен аргумент срещу проекта е рискът от транспортен колапс, тъй като бул. „Александър Малинов“ вече е силно натоварен, а нов мащабен обект би увеличил сериозно трафика в района. Освен това се подчертава, че „Младост“ е символ на презастрояване и че жителите настояват за зелени площи, а не за нови високи сгради.
Реакцията на гражданите също е остра, като местни инициативни комитети вече заявяват намерение да обжалват решението пред съда и пред областния управител. Район „Младост“ има дълга история на граждански протести срещу застрояване, включително случаи, довели до сериозни политически и институционални последици. Опасенията днес са, че одобреният проект може да се превърне в прецедент и да отвори път за поредица от високи сгради по булевард „Александър Малинов“, което би променило трайно градската среда, нарушило въздушните течения от Витоша и задълбочило ефекта на „топлинен остров“ в един от най-гъсто застроените райони на София.
Затова и, въпреки че СОС подкрепи кмета на района Кукурин, все още не е ясно дали това е краят или просто пореден епизод от дългогодишната градоустройствена сага в район „Младост“.
