Бюджетният дефицит в подсектор „Централно държавно управление“ отбеляза сериозен скок през втория месец на годината. Разходите на държавата са надхвърлили значително постъпленията в хазната, формирайки финансов недостиг в размер на 781 млн. евро само за месец. Това показват официалните касови отчети на бюджетните единици, публикувани от Националния статистически институт (НСИ).
През февруари 2026 година централното управление е генерирало приходи от 2,284 млрд. евро, докато направените разходи са достигнали 3,065 млрд. евро. Негативна е тенденцията и при „Социалноосигурителните фондове“, където постъпленията са 1,614 млрд. евро спрямо разходи за 1,666 млрд. евро. По този начин социалните фондове добавят още 52 млн. евро към общия дефицит на държавата.
Финансовата картина през февруари рязко контрастира с данните от януари, когато балансът беше значително по-стабилен. Годината стартира с приходи за „Централно държавно управление“ в размер на 2,812 млрд. евро и разходи за 2,921 млрд. евро, което формира минимален дефицит от 109 млн. евро. В същия период „Социалноосигурителните фондове“ дори отчетоха излишък от 25 млн. евро.
Според методологията на НСИ, данните се формират на базата на месечните касови отчети на министерствата и преквалифицираните държавни предприятия, както и въз основа на отчетите на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.
Февруарският спад не е изолирано явление, а част от по-широка тенденция на влошаване на фискалната позиция на България. Актуалните предварителни данни на Министерството на финансите показват, че към края на март 2026 година бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма достига вече 1,5 млрд. евро, което представлява 1,2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт. За сравнение, през същия период на миналата година финансовата дупка е била под 1 млрд. евро.
Икономическите анализатори отчитат, че това е най-големият бюджетен дефицит за последните близо 20 години. Основният двигател за нарастването на държавните харчове са увеличените социални и здравноосигурителни плащания, по-високите разходи за пенсии, както и ръстът на възнагражденията в публичния сектор.
Задълбочаващият се дефицит поставя под сериозен въпрос изпълнението на критериите от Маастрихт. Финансовите експерти предупреждават, че при липса на своевременни мерки за ограничаване на разходите или повишаване на събираемостта, съществува реален риск България да надхвърли заложената граница от 3% дефицит в края на годината. Подобно отклонение би нанесло тежък удар върху амбициите на страната за безпроблемно функциониране в рамките на еврозоната, изисквайки сериозни фискални рестрикции в следващите месеци.
