Много анализатори очакваха компроматна война, която на този етап не се реализира. Предизборната кампания протича по-скоро спокойно, с определена яснота и острота, но тя се изразява основно в атаки между политическите опоненти в социалните мрежи или по конкретни теми – като шистовия газ или споразумението с Украйна. Засега не се наблюдава толкова "кална“ кампания, каквато се прогнозираше още в началото. До темата за споразумението с Украйна дори можеше да се говори за по-обрана кампания. Това каза в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС политологът д-р Теодора Йовчева.
По думите ѝ все още има време до края на кампанията, а сериозните разговори по важните за обществото теми тепърва започват. "Виждаме, че те са тематични – по правосъдие, по социални въпроси. Особено в социалната сфера има много какво да се обсъжда, но за съжаление често важни теми се подминават или се повдигат само при възникване на скандал“, посочи тя.
Като пример Йовчева даде проблемите с безводието и водоснабдяването, които според нея са структурни и трябва да се разглеждат превантивно. Тя открои и необходимостта от дългосрочно внимание към психиатричната грижа, където системата е силно натоварена и с недостиг на персонал, както и към домовете за възрастни хора. "Това са въпроси, свързани с човешки права, към които трябва да се подхожда сериозно, а не само в рамките на предизборни тактики“, подчерта политологът.
По повод засилената активност на МВР през последните седмици Йовчева коментира, че тя е очаквана на фона на изборите през 2024 г. и установените тогава нарушения. "Очакванията бяха за по-ревизионистки настроено служебно правителство, което активно да се бори със злоупотребите, особено след протестите миналата година. Ако подобни действия липсваха, това би било в разрез с обществените очаквания“, смята тя.
Според нея, въпреки опасенията на част от анализаторите, че подобни акции могат да обезкуражат избирателите, има и фактори, които биха ги стимулирали да гласуват. Сред тях са появата на нови политически субекти и засиленото внимание към изборния процес.
Йовчева прогнозира и възможност за по-висока избирателна активност. "Исторически се вижда, че при появата на по-големи нови формации – както през 2001 и 2009 г. – активността се повишава. През 2021 г. това не се случи, защото протестният вот беше фрагментиран между няколко субекта. В момента обаче има заявка за окрупняване на този вот“, отбеляза тя, като даде пример: "Прогресивна България“ дава заявка да окрупни протестния вот.
Според нея в оставащите седмици до вота се очаква интензифициране на кампанията. "Ще има изостряне на риториката и противопоставянето, но вероятно в умерени граници. Основните политически сили осъзнават, че след изборите ще се наложат компромиси. За да не бъдат тези компромиси унищожителни, е по-мъдро да не се чертаят червени линии, които впоследствие могат да бъдат прескочени“, посочи Йовчева.
По отношение на бъдещото управление тя заяви, че има възможност за съставяне на правителство, като неговата стабилност ще зависи от политическата воля на участниците. Според нея е възможно в следващия парламент да се формира различно мнозинство по геополитическите теми – с по-евроскептична и балансирана риторика, по-отворена към Русия: "Независимо какво ще бъде управлението, вероятно ще има мнозинство по тази тема, различно от наблюдаваното до момента. В предишни правителства често е имало участие на партии с по-евроскептична или по-балансирана позиция спрямо Русия, като БСП, но въпреки това се е постигал парламентарен консенсус в подкрепа на Украйна и на проевропейската линия. Струва ми се, че в следващия парламент – независимо от формата на управление – по геополитическите въпроси ще се формира различно мнозинство.“
"По отношение на стабилността на бъдещо управление, най-вероятно ще бъде съставено правителство, тъй като би било непродуктивно "Прогресивна България“ да повтори грешката на ИТН от юли 2021 г. и да не реализира мандат, изпращайки страната към нови предсрочни парламентарни избори. Ключовият въпрос остава от колко политически субекта ще бъде изградено това управление. Очакванията са за дълги и трудни преговори, които ще имат и обществената функция да покажат, че евентуалното правителство ще бъде резултат от сериозни компромиси, а не от първоначално съгласие между формациите“, коментира още политологът.
Според нея съществен момент ще бъде и дали БСП ще успее да премине изборната бариера, както и дали ще се включи в състава на бъдещо правителство.
