1 357

"Мистерия е защо в България симпатизират на руския ботуш"

  • русия
  • българия
  • филип сандс
  • сащ
  • владимир путин
  • доналд тръмп

Живеем в свят с общи правила, но някои от правилата очевидно вече не се споделят от част от световните играчи, казва Филип Сандс, водещ експерт по международно право

"Мистерия е защо в България симпатизират на руския ботуш" - 1
Снимка: БГНЕС/ EPA
Deutsche Welle Deutsche Welle информационен портал
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

ДВ: Украйна, Газа, Иран, Венецуела, Гренландия: днес ли е най-предизвикателното време за международното право от Втората световна война насам?

Филип Сандс: Занимавам се с международно право от 1980 година. Не си спомням за друг момент, който да е бил толкова особен. Не мога да говоря толкова за периода от 1945 до 1980 година, но разбирането ми е, че времената са изключителни.

ДВ: Доналд Тръмп ли е основната причина за това?

"Има един набор от правила, които се клатят"

Филип Сандс: Не мисля, че отговорността да стигнем дотук е на един човек. Едно от нещата, които се случиха, е, че генерацията, живяла през 1930-те и 1940-те, си отиде. Вече няма хора, които да имат личен спомен за нещата, които сме в състояние да си причиним. Те освободиха пространство, в което се наместиха хора като господин Путин, който иска да завладее Украйна, и неговия приятел господин Тръмп, който иска да контролира изцяло Америка, както и Близкия изток.

И стигаме до ситуации като онзи ден в Лвив - толкова ключов град, който онзи ден беше бомбардиран. Там няма военни цели, няма нищо подобно. Бомбардират се цивилни цели, електрическата система. А какво каза Доналд Тръмп в обръщението си към американския народ вчера? Победихме, но ако не подпишат мирно споразумение с нас, ще бомбардираме електрическата им инфраструктура. Копират се едни и същи модели на поведение.

ДВ: След катастрофата от Втората световна война светът сякаш си стисна ръцете, че ще споделя поне основна концепция за международното право, човешките права и военната инфраструктура, насочена към въздържане и защита. Изглежда, че това се разпада. Но както и Вие отбелязахте - човечеството очевидно помни една генерация, после се връща към старите грешки. Това е тъжна диагноза.

Филип Сандс: Първо, вентилът е отпушен, не знаем как ще се развият нещата. И второ, играта е дълга. Писал съм няколко статии по въпроса - не живеем в свят без правила. 97% от правилата все още работят. Мога например да долетя до България благодарение на международните правила, мога да използвам интернета на телефона си тук и да плащам с карта пак благодарение на тях. Но има един набор от правила, свързани с използването на военна сила и завладяването на територии, които се клатят. Не трябва да изхвърляме бебето заедно с мръсната вода. Живеем в свят с общи правила, но някои от правилата очевидно вече не се споделят от част от световните играчи.

"Когато страхът разяжда душата, хората стават екстремни"

ДВ: Какво бихте казали на българите, които симпатизират на авторитарните режими, опитващи се да сринат тези правила?

Филип Сандс: Много е интересно това пътуване - първото ми в България. Част от младите хора тук, с които разговарям, поставят под въпрос определени ценности, които се следват на Запад - смятат ги за твърде либерални. Затова търсят друг свят - този на здравия юмрук. Но те нямат спомен какъв е бил животът при предишния ред. Извън България е мистерия защо държава, която е живяла под съветския ботуш, ще симпатизира на руския ботуш. В глобализирания свят обаче много хора се плашат, че светът им на сигурност и бели християнски ценности е заплашен. Затова не харесват имиграцията. Не живеем през 1933 година, но има сходства - и едно от основните сходства е, ще цитирам името на едноименния филм, че "страхът разяжда душата". Хората са уплашени, а когато са уплашени, стават екстремни.

ДВ: Това не е ли резултат и от известен провал на международните институции и международното право? Имаме ООН, но имаме и големи държави, които очевидно могат да нарушават суверенитета на по-малки държави без санкция от ООН. И това се случва отпреди Тръмп.

Филип Сандс: Важно е да си спомним, че през 1945 година се случи революция. Това е първият път в историята, когато човечеството постави граници на това какво може да прави една суверенна държава. И то граници, които са поставени от международния ред и международното право. Нормално е една подобна революция да бъде последвана от определени кризи - една стъпка напред, една назад. Когато бях млад академик, имах колега в Кеймбридж, сър Джон Бейкър, който веднъж ме попита над какво работя. Когато му обясних, той отговори: "Имахме същия проблем с английското право през 1472 г. и ни отне 250 години да го разрешим". Така че ние още сме в началото на граденето на този световен ред. Оптимист съм в дългосрочен план, но песимист за идните години.

ДВ: Българският парламент задължи правителството да внесе закон за ратифициране на присъединяването на България към Съвета за мир на Тръмп - единствената държава в ЕС освен Унгария. Как си го обяснявате?

"Г-н Тръмп няма да е начело на САЩ още дълго"

Филип Сандс: Това е много любопитно. Не е моя работа да давам оценка, България трябва да реши. Но ще кажа, че Съветът за мир не е тръгнал в никаква посока. Защо която и да е държава би искала да се присъедини не е ясно. Г-н Тръмп няма да е начело на САЩ още дълго.

ДВ: Работите доста върху темата за геноцидите. Чуваме тази дума често по отношение на войната в Украйна и Газа. Какви са характеристиките на един "геноцид"?

Филип Сандс: Думата "геноцид" поражда вълнения и противоречия. Стигнах до заключението, че има разлика между правната дефиниция и разбирането на обикновените интелигентни хора за геноцид - да правиш гадни неща на много хора заради това, което са. Според правната дефиниция трябва да докажеш намерение дадена група да бъде унищожена изцяло или частично. Трудно е да го докажеш. Прекарах месец, работейки по случая с рохингите в Мианмар. Съдът ще вземе решение тази година, което ще ни помогне да разберем дали правната дефиниция се е преместила по-близо до разбирането на повечето хора.

ДВ: Какво се случва, ако лидерите, към които са отправени подобни обвинения - Владимир Путин и Бенямин Нетаняху - никога не бъдат изправени пред съд?

Филип Сандс: И двамата са все още на поста си. Винаги ще е трудно да изправиш подобни хора пред съд. И за двамата е внесен съответният обвинителен акт, което мобилизира подкрепа за тях в държавите им. Не знам защо беше направено публично, според мен това беше грешка. Последната ми книга разказва за Аугусто Пиночет, който беше задържан на 16 октомври 1998 година. Има и други лидери, арестувани след края на мандата им - като Дутерте от Филипините и Милошевич от Сърбия.

Проф. Филип Сандс е преподавател в Лондонския университетски колеж и един от водещите експерти по международно право в света. Бил е адвокат по дела пред Международния съд и Международния наказателен съд. В България той гостува по покана на Френския институт.

Автор: Александър Детев

Поставете оценка:
Оценка 2.3 от 48 гласа.

Свързани новини