Австрийският евродепутат Томас Вайц отново разпали духовете между Северна Македония и България, след като обяви, че двустранни въпроси не следва да бъдат част от европейската преговорна рамка. Така се поставя под съмнение статутът на т.нар. втори протокол между България и Северна Македония. Вторият протокол представлява допълнителен документ към Договора за добросъседство от 2017 г., подписан през 2022 г., който конкретизира ангажиментите между двете държави. Той включва мерки, свързани с гарантиране на правата на българите в Северна Македония, ограничаване на езика на омразата и изпълнение на договореностите в областта на историята и образованието. Този протокол е част от европейската преговорна рамка и има обвързващ характер. И какво още следва от това… Пред ФАКТИ говори Димче Ямандиев, представител на Движение „Съединени българи“.
– Г-н Ямандиев, на какво продължаваме да си играем със Северна Македония, когато става въпрос за преговорния процес за присъединяването на съседите ни към ЕС?
– Изказването на Томас Вайц не е изолирано мнение, а част от по-широка линия за отслабване на условията в процеса на разширяване на ЕС. Той се опитва да представи задължителен елемент от преговорите като второстепенен, което е некоректно.
– Какво следва от подобна позиция?
– Ако подобна линия бъде приета, това ще доведе до обезсилване на договорените ангажименти и до формално изпълнение без реални резултати.
– Защо?
– Защото трябва да се противопоставим на всеки опит за премахване или заобикаляне на вече договорени условия. Ще сигнализираме европейските институции и ще настояваме тези ангажименти да бъдат спазвани в пълния им обем.
– Думите на Вайц се следят и в България. Какво трябва да се предприеме от българската държава?
– Липсата на реакция към момента е сериозен проблем. Мълчанието в подобни ситуации не работи в полза на България. То се възприема като съгласие и създава условия за натиск.
– Какво трябва да се направи?
– Необходима е ясна и адекватна позиция от страна на българската държава. Договореното трябва да бъде защитено последователно и без колебание. България не може да си позволи пасивност спрямо Северна Македония. Ние ще настояваме и ще действаме, за да не бъде допуснато обезсилване на договорените ангажименти. А заплахата това да се случи е голяма.
– В този контекст, може ли да се говори за опит за заобикаляне на вече приети правила?
– Да, това е именно такъв опит. Когато вече договорени и приети ангажименти се поставят под съмнение, това означава, че се търси начин те да бъдат заобиколени. Това подкопава доверието в самия процес и създава несигурност.
– Как това се отразява на българската общност в Северна Македония?
– Отразява се пряко. Когато няма механизъм за контрол и изпълнение, правата остават само на хартия. Това означава, че проблемите няма да бъдат решени, а ще продължат.
– Какви ще бъдат последствията, ако протоколите бъдат премахнати?
– Премахването на протоколите ще доведе до липса на възможност за ефективен механизъм за въздействие. Това означава да продължи езикът на омразата, да продължи фалшификацията на историята и правата на българската общност да останат без реална защита.
– Възможно ли е това да се превърне в тенденция?
– Ако няма реакция – да. В европейската политика всяка слабост се използва. Ако се допусне веднъж, това ще се повтори и в други случаи. Ще сигнализираме европейските институции и ще настояваме тези ангажименти да бъдат запазени. Ние ще се борим това да не се случи.
– Как гледате на отношението на българските институции?
– Да не мълчат. Мълчанието в този момент не работи за България, а се възприема като съгласие. Необходима е ясна и адекватна позиция. А обществото трябва да следи тези процеси и да не подценява темата. Това е въпрос на национален интерес, от който може да има дългосрочни последици.
