Ще има ли ренесанс за атомната енергия? Точно 15 години след катастрофата във Фукушима, Европейският съюз (ЕС) изглежда отново залага на ядрената енергия. На срещата на върха край Париж председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен нарече „стратегическа грешка“ отказа от атомна енергия. „Смятам, че за Европа беше стратегическа грешка да обърне гръб на надежден и достъпен източник на електроенергия с ниски емисии“, посочи тя.
ЕС явно ще заложи преди всичко на разработването на т.нар. малки модулни реактори (SMR – small modular reactors), допълва картината германската обществена медия ZDF и добавя, че тази нова технология трябва да бъде готова за употреба в Европа до началото на 2030-те години. По думите на Фон дер Лайен, заедно с конвенционалните атомни електроцентрали тези нови реактори трябва да играят „ключова роля“ в бъдеще. ЕС ще поеме гаранции на стойност 200 милиона евро за онези частни инвеститори, които искат да вложат средства в атомни технологии, съобщи Урсула фон дер Лайен, цитирана от ZDF.
Оправдан ли е обратният завой?
В коментар на АРД - другата голяма обществена медия в Германия - се посочва, че шефката на Комисията де факто е направила обратен завой, който ще бъде насърчаван с европейски средства. Защо изобщо е необходимо това и трябва ли атомната енергия отново да бъде модел за развитие, пита авторката на коментара Хелга Шмид. Според нея нещата реално стоят по много различен начин: освен опасенията за безопасността и все още нерешения въпрос за крайното складиране на ядрените отпадъци, става въпрос за огромни разходи, които стряскат частните инвеститори. „Ядрената енергия не е печеливша, поради което инвеститорите избягват строежа на нови електроцентрали. Там, където такива работят, ядрената енергия зависи от държавни субсидии“, пише Шмид.
Най-красноречивият пример за това е Франция, припомня АРД и дава пример с най-новата ядрена мощност в страната - откритата наскоро централа в Нормандия, която погълна шест пъти повече средства от предвидените. „Никоя държава не може да си позволи подобно нещо, а най-малко пък силно задлъжнялата Франция“, отбелязва АРД.
Защо Франция иска да разчита на мини реактори
Според представите на френския президент Еманюел Макрон старите реактори трябва да работят по-дълго. Но техният експлоатационен живот вече е достигнал точка, немислима само допреди няколко години. И понеже предвидените за това 60 години в един момент все някога ще приключат, френското правителство сега се фокусира върху изграждането на така наречените мини ядрени реактори. Те би трябвало да донесат спасение, но са и по-скъпи. Затова Франция, заедно с няколко други страни от ЕС, от месеци оказва огромен натиск над Брюксел за подкрепа, посочва германското издание.
„Това, че председателката на Комисията Фон дер Лайен сега се поддава на този натиск, обаче е грешка“, пише Хелга Шмид. „Мини ядрените реактори са не само малки и скъпи, но и в момента съществуват само на чертожната дъска. Поне в западния свят няма нито един пуснат в експлоатация мини ядрен реактор, а в САЩ частните инвеститори масово се оттеглят.“
Мини ядрените реактори - инвестиционна бездънна яма?
Нито един доставчик в света не може в момента да се ангажира със срок за изграждането на такава мощност и да предложи конкретна цена. Според Маркус Кребер, шеф на най-големия производител на електроенергия в Германия - RWE, в момента има нулева готовност за поемане на такъв инвестиционен риск.
„Ако основните играчи в енергийната индустрия виждат в малките ядрени реактори опасността те да станат бездънна яма за инвестиции, ЕС не бива да хвърля публични пари за тях“, се казва още в коментара. Авторката Хелга Шмид смята, че европейските средства, обещавани сега от Фон дер Лайен за тази цел, биха били по-добре изразходвани за възобновяеми енергийни източници. И най-вече за разработване на технологии за съхранение на произведената енергия.
"Това е по-малко рисковано и ще осигури по-евтина електроенергия за потребителите и индустрията. И което е не по-малко важно: няма да завещаем на нашите деца и внуци депа за ядрени отпадъци", пише още Шмид.
Емилиян Лилов редактор
