Правителството ще започне проверки на какво се дължи бързото вдигане на цените на горивата по бензиностанциите. Това обясни в студиото на "Говори сега" по БНТ министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. На места покачването само за седмица е от 7-8 цента на литър.
"Много бързото вдигане е странно, сигурен съм, че правителството ще реагира с проверки на какво се дължи бързото вдигане. Колко точно ще се вдигне цената е трудно да се каже, зависи много как ще се развият военните действия и как ще се пребалансира световният пазар."
По отношения на цената на суровия петрол, Попов коментира:
"Бих се учудил, ако цената на петрола се вдигне трайно над 100 долара за барел. Това е още едно напомняне принципно на зависимостта на ЕС от внос на горива. В тази постоянно нестабилна световна ситуация ние трябва да мислим и да придвижваме политики, които намаляват тази зависимост и това е много важно. Пазарът е глобален. По отношение на отказа от руските горива, ЕС плати трилиони повече заради това, че разчиташе на руски горива. Русия манипулираше пазарите на горива преди войната в Украйна и ако направим една сметка - колко ние платихме отгоре като ЕС, ще излезе нещо огромно."
На въпрос очаква ли се инфлационна вълна и покачване на цените на храните и стоките, екоминистърът отговори:
"Високите сметки за ток и вода са особен разговор. Високи ли са, не са ли високи и основателно ли е тяхното вдигане. Всяко правителството има инструменти, с които може да се противопостави на инфлационни вълни. Има разбира се антиинфлационни мерки, които могат да бъдат приложени, но това трябва да се изчака малко, да видим какъв ще бъде резултатът. Аз не бих подканвал да изпаднем в някаква паника. Просто трябва да гледаме какво става и да бъдем подготвени за това."
Няма критично ниски, нито критично високи нива на язовирите в България в момента, съобщи министърът.
"Аз съм министър на водата, дето я има, не на водата, дето е няма. Водата, дето я няма, е във ВиК-тата и в земеделието, а не в Министерството на околната среда и водите. МОСВ управлява 52 язовира, които са комплексни язовири. Това са големите язовири. Няма нито едно селище, което е на воден режим и се обслужва от тези язовири. Т.е. от гледна точка на МОСВ, ние сме с чиста съвест. Няма критично ниски, няма критично високи също нива на язовири. Имаше преди две седмици паника, много дъжд пада, почват да преливат язовирите. Някои язовири преливат. Те имат преливници. Преливникът е за преливане. Така че никой не трябва да се притеснява. По отношение обаче на това, което наричаме водна криза, тя не е с природните води. Въпреки, че България по принцип е бедна на водни ресурси. Тя не е богата на водни ресурси. Но основните дупки са във ВиК-тата, във водоснабдителната мрежа. Има много селища, които са с загуби от 90%, дори и нагоре. Така че там е единият проблем. И другия проблем е в земеделието. Аз мисля, че сегашното правителство адресира вече доста сериозно този проблем. Но имаме много работа за вършене в тази посока. ВиК и управлението на ВиК е проблемът, който трябва да адресираме."
Ще има населени места на воден режим и това лято, отбеляза екоминистърът.
"Аз лично ще бъда на воден режим, защото имам къща на място, което няма водоснабдяване. И винаги, когато съм министър, вече трети път ми се случва, моите съселяни казват: "Какъв министър на водите си, а не може да прекараш една тръба до тук? Аз ще опитам, като не съм министър. Докато съм министър, няма да мога. Малките селища са проблем. И места като Плевен и други, където не е въпрос на язовир. Трябва да се запълнят дупките в системата, те да паднат и тогава може да мислим, какво да бъде водоснабдяването и от къде то да дойде. Отгоре на всичко това идват и климатичните промени, които повишават стреса, но не те са проблемът."
Въоръженият конфликт в Иран може да повлияе върху европейската икономика основно през цените на енергията, което от своя страна неизменно ще оскъпи въглеродните квоти и може да доведе до стагфлация. Спорът за премахването на квотите започна още преди поредната война. Екоминистърът обясни позицията на България:
"Това, че има бунт, това не значи, че има проблем. Напротив, търговията с емисии работи изключително добре. Тя е пазарно базирана. Има спор каква е базата на този пазар. Има хора, които не вярват в това, че въглеродните емисии имат вредно въздействие. Има такива. Цялата наука и освен това, 200 държави, всички държави в света, всички правителства, в това число и китайското, и руското, и венецуелското, т.е. тези страни, които обикновено се асоциират с високи интереси в сферата на фосиилните горива - те са подкрепили тази позиция. Т.е. това не е позиция на Брюксел. Така, че заплащането на тези квоти, под една или друга форма, е глобално възприето. В света има 50 пазара на емисии, не само европейския пазар."
Цените на електроенергията в България са едни от най-ниските в Европейския съюз, посочи Попов.
"Това, че се качват цените на горивата, не означава, че ще се качат цените на квотите. В някакъв смисъл относително е точно обратното. Сега, ако имаме скок на цените на електроенергията, например, този компонент, който е отговорен за вдигане заради квотите, ще стане много по-малък. Ще стане дори незначителен, ако се вдигнат, да се надяваме, че това няма да се случи, много, ако се вдигнат цените. Другото нещо, което много хора избягват и не си дават сметка, че търговията с емисии генерира приход. Приход, с който държавата разполага. Нашите цени на електроенергията са най-ниските в Европейския съюз, или вторите най-ниски в Европейския съюз, заради прихода, който се получава от цените на квотите, които влизат във фонда за сигурност на енергияната система и с този фонд се потиска цената на електроенергията. Ако ние нямаме този приход, ние не можем да потискаме цената на електроенергията. Аз лично не съм съгласен с тази политика на потискане на цените на електроенергия. Тя трябва да бъде насочена към енергийно бедните, а не към всички, защото по този начин на практика се субсидират по-богатите хора, които няма нужда да бъдат субсидирани, т.е. това не е социална политика. Това е антисоциална политика, намаляването на цените на електроенергията. Но ние намаляваме цените на електроенергията благодарение на тези квоти. Така че те се запазват и това е политически инструмент, който е в ръцете на правителството, на Народното събрание и въобще на управлението на държавата.
Юлиян Попов подчерта, че България нарушава директива на ЕС по отношение на квотите.
"Ние нарушаваме между другото директива на Европейския съюз, която директива ние сме подкрепили, между другото, от 2003 година, която твърдо ясно заявява, че приходите от квотите трябва да отиват за декарбонизация на икономиката, с едно изключение - за подкрепа на енергийно-интензивната индустрия за един определен сегмент, който е важен. Така че ние с подкрепата на потискането, с тази грешна политика на потискането на цените, ние се лишаваме от един ресурс, с който можем да помогнем на българската индустрия да се развива и да бъде по-конкурентоспособна."
