Българският туризъм от години се движи между потенциала и пропуснатите възможности. Въпреки природните ресурси, културно-историческото наследство и стратегическото си географско положение, страната ни продължава да разчита основно на сезонния морски модел и на ограничен брой външни пазари. В същото време конкуренцията в региона става все по-агресивна, а глобалната икономическа и геополитическа несигурност поставят сектора пред нови изпитания. За липсата на дългосрочна национална стратегия, за отлива на по-високия клас туристи, за проблемите с въздушната свързаност и за необходимостта от цялостен разказ за България като четирисезонна дестинация… Пред ФАКТИ говори д-р Ивелин Кичуков – данъчен адвокат, доктор по финанси и председател на Българската асоциация за туризъм.
- Г-н Кичуков, на прага на пролетта сме, но когато говорим за българския туризъм, когато говорим за туризъм изобщо, става въпрос за планиране. Как се движим в тази посока преди новия сезон. Какви очаквания имате…
- За съжаление, не мога да бъда оптимист в пълния смисъл на думата. Туризмът не е сезонна емоция – той е стратегическо планиране поне 12–18 месеца напред. А когато липсва национална стратегия, подкрепена с реален финансов ресурс, резултатите са предвидими.
Първо – бюджетът за туризъм. За поредна година средствата, които държавата отделя за реклама и позициониране на България като туристическа дестинация, са на ниво, сравнимо с бюджета на един по-голям европейски град. Това е показателно. Туризмът формира между 12% и 14% от БВП пряко и косвено, осигурява десетки хиляди работни места, поддържа цели региони живи – от Черноморието до планинските и СПА дестинации. И въпреки това не се третира като стратегически национален приоритет. Министерството на туризма полага усилия, работи активно, но без достатъчен бюджет и междуведомствена подкрепа възможностите са силно ограничени.
Второ – геополитическата среда. Военните конфликти в Близкия изток, напрежението в региона, както и продължаващата нестабилност в глобален план създават несигурност в туристическите потоци. България обаче може да превърне тази несигурност в предимство – ние сме стабилна, сигурна, член на ЕС и НАТО държава, с конкурентни цени и разнообразен туристически продукт. Ако това бъде комуникирано правилно на ключовите пазари – Германия, Полша, Румъния, Великобритания, Израел – можем да привлечем туристи, които търсят спокойствие и сигурност. Но това изисква активна, добре финансирана международна кампания, а не реактивни действия.
Трето – липсата на стабилно, редовно правителство. Туризмът изисква дългосрочни политики – по отношение на инфраструктура, въздушна свързаност, кадрова обезпеченост, визови режими, стимули за инвестиции.
Когато политическата среда е нестабилна, инвеститорите изчакват, а международните партньори губят предвидимост. Това се отразява директно върху сектора.
И въпреки всичко – има и позитивна страна. Общините работят изключително активно. Местната власт все повече осъзнава, че туризмът е инструмент за икономическо развитие. Виждаме добри примери за събитийни календари, развитие на културен и фестивален туризъм, инвестиции в градска среда, СПА и минерални извори, екопътеки и планински маршрути. Местните общности се борят и дават максимум от себе си.
Но когато липсва национална координация и ясен държавен приоритет, усилията остават фрагментирани. България има потенциал да бъде четирисезонна дестинация – море, планина, СПА, културно-историческо наследство, винен и кулинарен туризъм. Имаме продукт. Липсва ни мащабът на позиционирането.
Моите очаквания за сезона са умерени – ще има интерес, особено от традиционните пазари и от съседните държави. Но няма да направим качествения скок, който бихме могли, ако туризмът бъде изведен като реален национален икономически приоритет с адекватно финансиране и стратегическа визия.
Туризмът не е просто сектор. Той е икономика, имидж, култура и дипломация в едно. Въпросът е дали държавата ще го третира като такъв.
- Българският туризъм традиционно се развива в силна зависимост от няколко ключови външни пазара – особено германският. С какво продължаваме да сме атрактивни за германците…
- Германският пазар винаги е бил стратегически за България. Преди пандемията говорехме за между 700 и 850 хиляди германски туристи годишно, а в някои курорти те формираха до една четвърт от организираните почивки. Това не е просто обем – това е стабилност, дълъг престой, предвидимост за бизнеса.
Към днешна дата нивата все още не са напълно възстановени. Основният проблем не е липсата на интерес към България, а липсата на дългосрочна стратегия. Германските туроператори планират 12–18 месеца напред. Когато няма ясна политика за въздушна свързаност, стимули за чартърни програми и координиран маркетинг, ние губим позиции от конкурентни дестинации като Турция, Гърция и Испания.
- С какво оставаме атрактивни?
- С добро съотношение цена–качество, разнообразен продукт – море, СПА, културен туризъм, планина – и с това, че сме сигурна европейска дестинация. Германският турист търси спокойствие, предвидимост и качество. Ние можем да ги предложим.
Но е време да преминем от реакция към стратегия. Германският пазар не се губи заради липса на потенциал, а заради липса на дългосрочна национална политика. Ако инвестираме в авиационна достъпност и целогодишен продукт, можем не просто да възстановим нивата отпреди пандемията, а да ги надградим.
- Преди пандемията германските туристи формираха до една четвърт от организираните почивки в определени курорти. Към днешна дата как е...
- Преди пандемията германските туристи действително формираха до една четвърт от организираните почивки в някои от нашите основни морски курорти. Те осигуряваха стабилност, дълъг престой и предвидимост за бизнеса. Към днешна дата обаче реалността е различна – не можем да достигнем нивата отпреди 2019 г., а разликата не е само статистическа, а структурна.
Първо, конкуренцията в региона стана още по-агресивна.
Турция възстанови изключително бързо чартърните си програми и предложи силни ценови пакети. Гърция затвърди имиджа си и подобри въздушната си свързаност. Част от германските туроператори пренасочиха капацитет именно натам.
Второ, икономическата стагнация в Германия оказва пряко влияние. Инфлацията, енергийната криза и по-ниската потребителска увереност правят германския турист по-предпазлив и по-чувствителен към цената. Това означава, че той избира дестинации с по-силно утвърдено качество или такива с по-агресивна ценова политика. В тази среда България трудно наваксва, ако няма достатъчно силна маркетингова подкрепа и стабилна въздушна свързаност.
Трето, липсва дългосрочна стратегия към германския пазар. Туроператорите там планират 12–18 месеца напред. Ако няма ясно гарантирани полети, стимули за чартъри и последователна реклама, ние губим позиции. Пазарът не чака.
Затова казвам – към момента не можем да достигнем нивата отпреди пандемията. Не защото България не е атрактивна, а защото условията са по-трудни, конкуренцията е по-силна, а вътрешната ни политика към този пазар не е достатъчно агресивна и координирана. Ако добавим и икономическата несигурност в Германия, предизвикателството става още по-голямо.
Но именно затова е необходима стратегическа работа – с авиационна достъпност, с таргетирана реклама и с конкурентен продукт. Германският пазар не е загубен. Той просто изисква много по-активен и професионален подход, отколкото в миналото. За съжаление в близките 5 години аз не съм оптимист за този пазар.
- Дайте пример какво означава „стабилен турист“. Колко нощувки правят един турист желан…
- Когато говорим за „стабилен турист“, не става въпрос просто за брой пристигнали, а за икономическа стойност и устойчивост на престоя. Истински желан за една дестинация е туристът, който остава достатъчно дълго, за да генерира реална добавена стойност за цялата местна икономика – хотели, ресторанти, транспорт, културни обекти, СПА центрове, екскурзоводи и малък бизнес.
Минималният праг, при който един турист започва да носи устойчив ефект, е 5–7 нощувки.
При по-кратък престой разходът обикновено остава концентриран основно в настаняването, докато при седмичен престой туристът вече започва да използва допълнителни услуги, да посещава атракции, да консумира извън хотела и да се включва в местния туристически продукт. Идеалният вариант за дестинация като България обаче е 10–14 нощувки. При такъв престой приходът за бизнеса е значително по-висок, заетостта на персонала е по-стабилна, а разходите за маркетинг и логистика се разпределят по-ефективно. Един турист с двуседмична почивка може да донесе почти двойна добавена стойност спрямо краткосрочния посетител, без да натоварва пропорционално повече инфраструктурата. Затова въпросът не е само „колко туристи посрещаме“, а „колко дълго остават и колко харчат“. Стабилният турист е този, който планира престоя си, остава поне седмица, връща се отново и се превръща в част от устойчивия модел на развитие на туризма. Именно към този тип поток трябва да се стремим, ако искаме секторът да бъде предвидим, печеливш и стратегически значим за икономиката.
- Туризмът не е просто сезонна дейност, а система, зависима от транспорт, икономика, геополитика и инвестиционна среда. България как се котира в това отношение?
- Туризмът никога не е бил просто сезонна дейност. Той е сложна система, която зависи от транспортна свързаност, икономическа стабилност, геополитическа среда, инвестиционен климат, образователна политика и дори външна дипломация. Това го повтарям от години – туризмът не може да се развива изолирано. Той е пресечната точка на всички останали политики.
България има огромен потенциал, но не се възползва напълно от него именно защото туризмът все още не е поставен като реален национален приоритет. Когато един сектор формира между 12 и 14 процента от БВП пряко и косвено, осигурява десетки хиляди работни места и поддържа цели региони икономически живи, той трябва да бъде интегриран в общата държавна стратегия – в транспорта, в регионалното развитие, в образованието, в инвестиционната политика.
Транспортът е ключов пример. Без въздушна свързаност няма външни пазари. Без добра пътна инфраструктура няма вътрешен туризъм и достъп до по-малките дестинации. Летищата, пътищата, железопътната мрежа – това не са само инфраструктурни проекти, това са туристически инструменти.
Икономическата среда също е решаваща. Инвеститорът в хотел, СПА център или тематичен парк търси предвидимост – данъчна стабилност, регулаторна яснота, дългосрочна визия. При политическа нестабилност и чести промени в правилата, инвестициите се отлагат. Туризмът страда първи.
Геополитиката е друг фактор. В свят на конфликти и несигурност държави като България могат да се позиционират като сигурни и достъпни европейски дестинации. Но това изисква активна външна политика и целенасочен маркетинг, а не реактивни действия.
И не на последно място – европейските фондове. Туризмът е естествен бенефициент на европейско финансиране – инфраструктура, културно наследство, дигитализация, зелена трансформация, енергийна ефективност, развитие на СПА и минерални извори, регионални туристически продукти. Но за да се възползваме максимално, трябва интегрирани проекти и координация между министерства, общини и бизнес. Туризмът не може да бъде последна точка в програмите – той трябва да бъде заложен стратегически още в етапа на планиране.
Затова казвам – само когато туризмът стане национален приоритет, ще започнем да виждаме системен резултат. Не кампанийно, не сезонно, а устойчиво. Защото туризмът не е просто почивка. Той е икономика, регионално развитие, имидж на държавата и инструмент за растеж. Въпросът е дали ще го управляваме като такъв.
- Каква реклама има България, за да привлича нови туристи…
- Ако трябва да бъдем честни – рекламата на България в момента е ограничена основно до традиционното участие в международни туристически изложения и борси. Това е важно, но не е достатъчно. Изложенията работят добре за професионалната аудитория – туроператори, агенции, авиокомпании – но те не създават масово търсене сред крайния потребител. Днес туристът избира дестинация онлайн, през телефона си, чрез социални мрежи, видеоплатформи и дигитални кампании, а не само чрез каталога на туроператора.
Липсва ни силна, последователна и добре финансирана международна дигитална реклама. Няма мащабни кампании в ключови пазари като Германия, Великобритания или Полша, които да позиционират България с ясно послание и модерен визуален образ. Няма достатъчно таргетирана реклама в Google, YouTube, Meta, TikTok, нито стратегически партньорства с глобални платформи.
Това ни поставя в неравностойна позиция спрямо конкуренти като Турция, Гърция или Испания, които инвестират десетки милиони в дигитално присъствие.
Също така ролята на посолствата може да бъде много по-активна. Туризмът е и икономическа дипломация. Посолствата ни могат да бъдат центрове за популяризиране на България – чрез събития, презентации, културни форуми, бизнес срещи и целенасочена работа с медии и инфлуенсъри в съответните държави. Това изисква координация и ясен план, а не спорадични инициативи.
Не можем да пренебрегнем и новите форми на комуникация. Светът на рекламата се промени. Инфлуенсър маркетингът, travel блогърите, видео съдържанието, кратките формати в социалните мрежи – това днес създава реално желание за пътуване. България трябва много бързо да се адаптира към този модел. Но не кампанийно и на парче, а стратегически – с подбор на международни лица, които да позиционират страната ни целогодишно, не само през летния сезон.
И тук стигаме до ключовия въпрос – бюджетът. Без адекватен финансов ресурс няма как да се говори за модерна реклама. Сегашните средства са крайно недостатъчни за международно позициониране в конкурентна среда. Ако искаме България да бъде видима, трябва да инвестираме сериозно и дългосрочно. Рекламата не е разход – тя е инвестиция. Всеки привлечен турист носи приходи, работни места и данъци.
Затова отново казвам – туризмът трябва да стане национален приоритет. Само тогава ще има необходимият бюджет за силна дигитална кампания, активна дипломатическа подкрепа и модерни маркетингови инструменти. В противен случай ще продължим да разчитаме основно на традиционните пазари и инерцията, вместо да изграждаме ново поколение туристически потоци.
- В съвременните условия ключовият фактор вече не е само рекламата, а достъпността. Ако туристът не може да достигне лесно до дестинацията, нито маркетингът, нито цената могат да компенсират това. У нас как е…
- В съвременните условия достъпността е решаващият фактор. Рекламата може да създаде интерес, цената може да бъде конкурентна, продуктът може да е добър – но ако туристът не може да стигне лесно, бързо и изгодно до дестинацията, изборът просто отива другаде. Тук България има още много работа.
Първо – въздушната свързаност. В редица случаи губим туристи не защото нямаме интерес, а защото нямаме достатъчно директни линии или целогодишни полети.
Ако от даден германски или скандинавски град има три директни полета седмично до Анталия и нито един до Бургас или Варна, изборът е почти предрешен.
Турция инвестира сериозно в авиодостъпност, субсидира чартърни програми, работи активно с авиокомпании и туроператори. Гърция има огромна мрежа от директни полети до регионалните си летища, включително до по-малки острови, което прави всяка дестинация лесно достижима. Ние все още разчитаме силно на сезонни чартъри, вместо да изграждаме целогодишна свързаност.
Второ – визови режими и административни улеснения. Турция, макар да не е в ЕС, провежда гъвкава визова политика и в редица случаи улеснява туристическия поток. Гърция използва статута си в Шенген като силно конкурентно предимство. България трябва да използва максимално членството си в Шенген и да позиционира страната като лесна за достъп европейска дестинация, без излишни административни бариери.
Трето – регионалната конкуренция. Македония и Румъния работят активно за подобряване на транспортната си инфраструктура и свързаността си с Централна Европа.
Румъния, например, успява да привлече сериозен градски и уикенд туризъм благодарение на евтини полети до Букурещ и Клуж.
Ако ние не развиваме летищата си и не стимулираме нискотарифните авиокомпании, рискуваме да останем извън картата на кратките пътувания.
Четвърто – транзитният проблем. България често се използва като транзитен коридор към Гърция и Турция, вместо да бъде крайна дестинация. Това означава, че имаме потенциален поток, който преминава през страната, но не спира. Решението е в развитието на гранична инфраструктура, в създаването на атракции по основните транспортни коридори и в активна регионална политика, която да превръща транзита в престой.
Истината е проста – ако губим туристи заради авиолинии и транспортна достъпност, трябва да реагираме стратегически. Това означава държавна политика за стимулиране на авиокомпании, подкрепа за регионалните летища, инвестиции в пътна и железопътна инфраструктура и активна координация с частния сектор.
Днес достъпността е равносилна на конкурентоспособност. Туризмът започва от самолета, от магистралата, от граничния пункт. Ако не можем да осигурим лесен и бърз достъп, нито маркетингът, нито цената могат да компенсират това. И тук отново стигаме до същото – нужни са стратегия и бюджет, защото без тях достъпността остава добро намерение, а не реална политика.
- В последните години сме доста отворени към пазари като Полша, Румъния и Чехия. Как се справяме?
- В последните години действително се наблюдава напредък по отношение на пазари като Полша, Румъния и Чехия. Те се превърнаха в едни от най-динамично растящите източници на туристи за България. Това показва, че когато има целенасочена работа – по линия на туроператори, чартърни програми и активност на бизнеса – резултатите идват. Полският пазар демонстрира сериозен ръст през последните сезони, а румънският отдавна е сред водещите по брой посещения, особено по Черноморието и в зимните курорти.
Но трябва да сме наясно с една важна разлика. Част от тези пазари – особено Румъния и Чехия – са силно автомобилно ориентирани. Туристите идват със собствен транспорт, често за по-кратък престой, понякога дори уикенд или 3–4 нощувки. Това е положително като обем, но не винаги носи същата икономическа стойност, каквато имат дългосрочните организирани почивки от традиционни западноевропейски пазари.
В същото време не можем да игнорираме факта, че през годините позагубихме част от традиционни пазари като Германия и Скандинавия. Те се отличават с по-дълъг престой и по-висока средна консумация. Ако искаме устойчив модел, трябва паралелно да развиваме новите пазари и да работим активно за възстановяване на старите.
Ключът в туризма е в две неща – цена и услуга. Конкуренцията в региона е силна.
Турция предлага агресивна ценова политика и изключително високо ниво на all-inclusive обслужване. Гърция разчита на разнообразие и силен имидж. Ако искаме да задържим полския, румънския и чешкия турист, трябва да гарантираме конкурентни цени, но и реално качество – поддържана инфраструктура, професионално обслужване, чистота, сигурност.
И още нещо важно – не бива да допускаме да бъдем само транзитна дестинация.
Румънски турист, който преминава през България към Гърция, е пропусната възможност.
Решението е в развитието на атракции по транспортните коридори, в пакетиране на кратки тематични продукти – СПА уикенди, винен туризъм, културни маршрути – които да задържат туриста поне 2–3 нощувки допълнително.
В обобщение – има напредък и това е положително. Но устойчивостта ще дойде тогава, когато комбинираме растежа на новите пазари с възстановяване на традиционните, подобрим качеството на услугата и създадем причина туристът да остане по-дълго, а не просто да премине през страната.
- Какъв тип туристи идват в България от тези страни?
- От пазарите като Полша, Румъния и Чехия в момента основно идва турист от нисък и среден ценови сегмент. Това не е критика към самите пазари, а реална картина на продукта, който България позиционира там. Най-често става дума за семейства, които търсят добро съотношение цена–качество, предпочитат пакетни оферти, all-inclusive формат или кратки автомобилни пътувания. При румънския пазар например доминира уикенд и кратък морски или зимен престой, често със собствен транспорт. Полският пазар е по-организиран чрез туроператори, но също е чувствителен към цената. Чехите традиционно са ориентирани към планински и морски туризъм с умерен бюджет.
Проблемът е, че през последните години постепенно изгубихме значителна част от по-високия клас туристи – тези, които остават 10–14 нощувки, ползват по-висок клас хотели, харчат за гастрономия, СПА, голф, винен туризъм и индивидуални преживявания. Този сегмент се насочи към Гърция, Турция, Италия, Испания, където получава по-ясно позициониран луксозен продукт, по-силна марка и по-добра международна свързаност.
Възстановяването на високия клас няма да стане бързо. Това изисква няколко неща едновременно – инвестиции в инфраструктура и висококатегорийна база, силен международен имидж, директни полети от платежоспособни пазари, устойчиво качество на услугата и целенасочена реклама към този сегмент. Луксозният турист не избира дестинация само по цена, а по престиж, преживяване и сигурност.
Затова трябва да сме реалисти – в момента основният поток от тези страни е нисък и среден клас, което осигурява обем, но не максимална добавена стойност. Ако искаме по-висока доходност за сектора, трябва паралелно да работим за надграждане на продукта и за постепенно връщане на по-платежоспособния турист. Това обаче е дългосрочен процес, който изисква стратегия, последователност и сериозен бюджет.
- Страната ни разполага с ресурси, които далеч надхвърлят морския туризъм, но успяваме ли да ги рекламираме, да ги покажем по такъв начин, че да станат привлекателни…
- България разполага с изключително разнообразни ресурси – минерални извори, СПА и балнеология, културно-историческо наследство, археология, винени региони, планински и екотуризъм, религиозни маршрути, фестивали. Потенциалът ни далеч надхвърля морския туризъм.
Но честният отговор е – засега не успяваме да ги позиционираме достатъчно силно и последователно на международния пазар.
Липсва цялостен разказ за България като четирисезонна дестинация в туризма.
Представяме отделни продукти, но не ги обединяваме в ясна национална концепция. Рекламата остава фрагментирана, а често и реактивна, вместо стратегическа.
Имаме ресурс, имаме съдържание, имаме история. Това, което ни липсва, е мащабът на комуникацията и бюджетът, с който да превърнем тези активи в разпознаваема международна марка. Докато не го направим, морето ще продължи да доминира, а останалият потенциал ще остава недоразвит.
- България е сред първите държави в Европа по минерални извори, има седем обекта на световното наследство на ЮНЕСКО и т.н. Как ги рекламираме…
- Да, България действително е сред първите държави в Европа по минерални извори и разполага със седем обекта в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Имаме хилядолетна история, тракийско наследство, манастири, природни феномени. Но честният въпрос е – кой го знае извън професионалните среди?
Реалността е, че тези предимства не са достатъчно разказани на международната аудитория. Те присъстват в брошури и презентации, но липсва силна, таргетирана и постоянна комуникация към конкретни пазари и конкретни аудитории. Минералните извори например могат да бъдат позиционирани към германския и скандинавския пазар като здравен и превантивен туризъм. Обектите на ЮНЕСКО могат да бъдат насочени към културно ориентирани туристи от Франция, Италия или Япония. Но това изисква сегментирана реклама, не общо послание „Посетете България“.
Тук идва ролята на таргетираната дигитална реклама – кампании по интереси, възраст, доход, поведение. Видео съдържание, което показва реално преживяване, а не само снимки. Партньорства с международни медии, travel платформи и инфлуенсъри, които имат аудитория в конкретни държави.
Също толкова важна е ролята на посолствата. Те могат да бъдат активен инструмент за културна и туристическа дипломация – чрез изложби, презентации, винени дегустации, СПА форуми, срещи с туроператори и медии. Туризмът не е само реклама – той е имидж на държавата. Ако посолствата работят системно в тази посока, ефектът може да бъде значителен.
Проблемът не е в липсата на ресурс. Проблемът е в липсата на мащаб и координация. Имаме съдържание от световна класа, но не го комуникираме със същия мащаб, с който конкурентите ни комуникират своите предимства.
Затова отново стигаме до бюджета и стратегията. Ако искаме светът да знае, че сме сред лидерите по минерални извори и че имаме обекти на ЮНЕСКО, трябва да инвестираме в таргетирана, професионална и дългосрочна международна кампания. Иначе ще продължим да знаем това само ние.
- Думите „целогодишен туризъм“ все още ли са непосилни за България?
- Думите „целогодишен туризъм“ не са непосилни за България – на ниво концепция всички ги изговаряме. Реалността обаче показва, че все още не сме стигнали до пълното им практическо изпълнение. Секторът е наясно какво означава това – диверсификация на продукта, развитие на СПА и балнеология, културно-исторически маршрути, винен и гастрономически туризъм, конгресен и спортен туризъм, планински и еко маршрути. Имаме ресурсите. Имаме минерални извори, археология, фестивали, четири ясно изразени сезона. Проблемът не е в липсата на потенциал, а в липсата на системност и координация.
Целогодишният туризъм не се случва с лозунг, а с инфраструктура, въздушна свързаност извън летния сезон, силна реклама на нишови продукти и стимули за бизнеса да работи 12 месеца. Необходими са инвестиции в конгресни центрове, спортни събития, СПА комплекси, културни календари. Необходимо е и образование – подготвен персонал, който да осигурява качество целогодишно.
Хубавото е, че вече говорим сериозно за това. Темата присъства в стратегическите документи, в общинските политики, в професионалния дебат. Това е първата стъпка. Следващата – и по-важната – са реалните действия: бюджет, координация между институциите и ясна национална стратегия.
Целогодишният туризъм не е мечта. Той е възможност. Въпросът е дали ще преминем от думи към последователна политика, която да превърне потенциала в устойчив икономически модел.
- Добре ли е позиционирана България, когато говорим за въздушна свързаност. Чартъри, летища – на какво ниво сме…
- Ако трябва да бъда откровен – по отношение на въздушната свързаност България не е на нивото, на което трябва да бъде. Имаме потенциал, имаме географско предимство, членство в ЕС и вече в Шенген, но реалната картина показва, че изоставаме спрямо преките си конкуренти.
Чартърните програми все още са силно сезонни и концентрирани основно в летния период и зимата за няколко курорта. Това означава, че извън активните месеци въздушният достъп рязко намалява. За сравнение – Турция работи целогодишно с агресивна политика към авиокомпаниите, субсидира линии и гарантира капацитет. Гърция разполага с мрежа от регионални летища с интензивен трафик и силно присъствие на нискотарифни превозвачи. При нас извън София въздушната свързаност е ограничена и често непредвидима.
Друг сериозен въпрос са регионалните летища – Варна, Бургас, Пловдив, дори потенциалът на Русе или Стара Загора. Ако искаме целогодишен туризъм, трябва да имаме целогодишни полети. Без тях не можем да привличаме нито градски туризъм, нито конгресен, нито висок клас посетители.
Още по-деликатна е темата за частните и бизнес самолети. Високият клас туристи – тези, които използват частна авиация – търсят бързо обслужване, VIP терминали, гъвкави слотове, сигурност и комфорт. В момента възможностите у нас съществуват, но не са развити като конкурентно предимство. Турция, Гърция и Италия активно работят в сегмента на luxury и private aviation туризма. Ако искаме да върнем високия клас турист, трябва да инвестираме именно в тази инфраструктура – модернизация на терминали, специализирано обслужване, бързи процедури.
Възможности има – географското ни положение е стратегическо, разстоянията са удобни, а страната е компактна. Но липсва дългосрочна държавна политика за стимулиране на авиокомпаниите, за разширяване на маршрутната мрежа и за позициониране на България като леснодостъпна дестинация.
В крайна сметка достъпността е конкурентоспособност. Ако от един германски или скандинавски град има повече и по-удобни полети до Анталия или Солун, изборът става лесен. Затова казвам – по темата може и трябва да се работи много повече. Защото без стабилна въздушна свързаност нито маркетингът, нито цената могат да компенсират липсата на лесен достъп.
- Когато говорим за здравен, културен, гастрономически, винен и събитиен туризъм, къде сме?
- Когато говорим за здравен, културен, гастрономически, винен и събитиен туризъм, България безспорно има ресурс и през последната година темата е много по-видима. Проведоха се сериозни форуми, има активност в сектора, виждат се инвестиции – особено в СПА комплекси, бутикови хотели, винени изби, фестивални формати и регионални събития. Частният бизнес започва да разбира, че бъдещето не е само в масовия летен модел, а в добавената стойност и целогодишния продукт.
Имаме над 600 минерални извора, археология от световна величина, винени региони с традиции, силна кулинарна идентичност, богато културно наследство и нарастващ фестивален календар. Това е сериозна основа.
Но голямото „но“ остава липсата на цялостна национална политика. Няма интегрирана стратегия, която да обедини здравния туризъм с медицинския сектор, културния туризъм с Министерството на културата, винения туризъм със земеделието и браншовите организации, събитийния туризъм с общинските календари и международната реклама. Работи се фрагментирано – на ниво регион, на ниво отделни предприемачи, на ниво инициативи. Това забавя процеса.
Здравният и СПА туризмът например имат огромен потенциал, но липсва национален стандарт и ясна международна позиционираща кампания. Виненият туризъм расте, но няма координирана бранд стратегия „България като винена дестинация“. Културният туризъм разчита на наследство, което не винаги е достатъчно добре експонирано и свързано в маршрути. Събитийният туризъм се случва, но често без международна комуникация и дългосрочен календар. Тоест – има движение, има инвестиции, има желание. Но без ясна държавна рамка, бюджет и координация между институциите, процесът остава бавен и частично реализиран. България има съдържание. Въпросът е кога ще го превърнем в национален продукт с ясна визия, а не в сбор от добри, но разпокъсани инициативи.
