Какво бъдеще очаква Иран сега? Само смяна на върховния лидер или по-дълбоки промени? И колко голям е рискът мощната Революционна гвардия да поеме всичко в свои ръце? Мнения на експерти.
Смъртта на Али Хаменей бележи исторически прелом – не само за Иран, но и за целия регион. 86-годишният духовен и политически лидер бе убит в събота при въздушен удар на САЩ и Израел срещу Техеран. В конституцията на страната е предвидено комисия от 88 шиитски духовници да реши кой ще бъде неговият наследник. Като възможни кандидати се считат бившият президент Хасан Рухани, синът на аятолах Хаменей - Моджтаба, който се смята, че е близък до Революционната гвардия, както и Хасан Хомейни, внук на основателя на републиката аятолах Рухола Хомейни, който управлява Иран до 1989 година.
В опозиционните кръгове също се споменават някои имена, най-известното от които е това на Реза Пахлави, син на сваления през 1979 година шах. Иранската опозиция обаче е изпокарана и разединена.
Управлението в страната сега се поема временно от тричленен комитет, състоящ се от президента, шефа на съдебната власт и представител на Съвета на пазителите. Но истинският въпрос гласи: само персонални ли ще бъдат промените или ще бъде променена системата? Ключова роля в това играе Революционната гвардия, която - въпреки убийството на своя командир Мохамед Пакпур - продължава да е централната опора на властта.
Безпрецедентно убийство
За Бенте Шелер от фондация „Хайнрих Бьол“ смъртта на Хаменей е „събитие с голяма символична стойност“. Целенасоченото убийство на действащ държавен глава е безпрецедентно, а обстоятелствата около неговата смърт придават ново качество на ситуацията, посочва тя.
Американският президент Доналд Тръмп публично призова Революционната гвардия да сложи оръжията. За Хана Фос, експертка по Близкия изток във фондация „Фридрих Еберт“, това говори за фундаментално непознаване на ситуацията от страна на Тръмп: „Той наистина не разбира логиката на иранския режим и неговия апарат за сигурност“, казва Фос и припомня, че Революционната гвардия разполага със собствена тайна служба, чиито структури поддържат милиции в страната и чужбина.
Бенте Шелер също смята разоръжаването на тези структури за нереалистично: „Не мисля, че Революционната гвардия ще откликне на подобен призив“, казва тя. Според нея ръководството на тази гвардия отлично знае, че по този начин биха загубили власт, влияние и значителни икономически облаги. „Апаратът е голям и досега не е имало сериозни случаи на дезертьори. Съответно вероятността за доброволно оттегляне е малка“, посочва представителката на фондация „Хайнрих Бьол“.
Какво може да се очаква?
Според Шелер това зависи до голяма степен от Вашингтон. Много неща са в кръга на спекулациите. Решаващо е „с какво ще се задоволи Тръмп“. Възможно е да продължат отделни военни удари, например срещу балистичната или ядрената програма. Шелер се опасява от по-нататъшни военни действия – и от ответни ирански удари.
Фос пък смята, че е възможно да настъпи структурна промяна във вътрешността на страната. Революционната гвардия е „апарат, изцяло пропит от идеология, който същевременно функционира като паравоенна организация“. Независимо от загубата на ръководната им фигура, Революционната гвардия е в състояние да играе още по-силна роля в бъдещия Иран. Възможно е Иран да се милитаризира още повече, в резултат на което правителствените институции да загубят значението си – за сметка на силите за сигурност.
Смяна на режима е малко вероятна
И двете експертки смятат, че смяна на режима в момента е малко вероятна. Шелер по-скоро вярва, че са възможни някакви размествания в съществуващия властови апарат. „По-вероятно е да станем свидетели на рокада в рамките на този властови апарат, отколкото опозицията да дойде на власт“, казва тя. Населението вече прояви кураж, то не се нуждае от подкрепа отвън, но същевременно видя, че международните обещания остават без последствия.
Ако например бившият президент Рухани наследи Хаменей на поста, това би означавало „не промяна на системата, а само промяна на ръководството“, казва на свой ред Фос. Според нея „значително по-голямата част от иранското население“ желае фундаментална промяна – чрез референдум за бъдещата държавна форма на управление.
Ограничено политическо поле за действие
Дали това желание на иранците ще се сбъдне, зависи до голяма степен от Революционната гвардия. Тя контролира не само оръжията, но и икономиката и идеологията. Шелер предупреждава, че продължаващите бомбардировки могат да свият политическото поле за действие: сега е моментът да се спре и да се направи опит за промени, докато шокът е все още свеж. „Ако просто продължим да бомбардираме, ще пропуснем този момент“, казва тя.
Иран е на кръстопът - между символична промяна и фундаментален обрат, между потенциална милитаризация и референдум за бъдещето. От избрания път ще се разбере дали смъртта на Хаменей ще бъде нещо повече от само смяна на върха.
