Случващото се в последната седмица е загрявка за това, което се очаква да се случи след изборите на 19-ти април. Това мнение изрази в интервю за "Панорама" журналистът и политически анализатор Ружа Райчева.
Според нея, случващото се е „чистка и промяна на досегашния модел“ – този, който се свързва с управлението на Бойко Борисов и Делян Пеевски. По думите ѝ обаче тези процеси са силно партийно оцветени от Продължаваме промяната – Демократична България, като отговорността пада изцяло върху тях.
Райчева посочи, че партия "Има такъв народ" в известен смисъл се явява изразител на гласа на старата власт, атакувайки новото управление с компромати. Като пример тя даде премахването на цял ресор от структурата на Министерския съвет – този на вицепремиера по честните избори. Според нея това е знак, че служебното правителство ще бъде възприемано като „мишена“ от доскорошните управляващи.
Политическият анализатор Георги Харизанов пък акцентира върху противоречието между заявките и действията на премиера Андрей Гюров. По думите му претенцията управлението да не бъде реваншистко е била опровергана от конкретни кадрови и управленски решения.
По-различен прочит на ситуацията даде Иван Брегов. Според него в момента в България се случва нещо, което самите политически партии не са успели да постигнат – връщане на експертността и нормалността в държавното управление.
„Появи се отново фигурата на министъра на вътрешните работи, която беше изчезнала от пейзажа. Появи се отново Министерството на правосъдието“, коментира той, като подчерта, че това са сигнали за възстановяване на институционалния баланс.
Брегов обаче отправи и предупреждение: ако политическото представителство не успява да излъчи стабилно и експертно правителство, това означава, че съществува проблем в самата политическа организация на обществото ни.
Той призова хората да бъдат „по-малко на страната на агитките и повече на страната на проследимостта на действията“.
„Ще ми се да говорим за политики и много по-малко за политици“, съгласи се с тезата Георги Харизанов, като по този начин очерта необходимостта от смяна на фокуса – от персонални конфликти към реални управленски решения.
