На 3 ноември приключи изслушването на 13 кандидати, които се състезават за шестте места в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Вторият ден продължи повече от 13 часа, а въпросите към участниците извадиха на преден план разликата между общите обещания и конкретните решения.
Почти всички кандидати говориха за независимост, прозрачност, предвидими конкурси и по-равномерна натовареност. Различията се видяха при механизмите, сроковете и готовността за публична отчетност.
Командироването остава основният кадрови проблем
В центъра на дискусията беше командироването на съдии. По време на изслушването беше посочено, че командированите магистрати са около 250, а конкурси, които приключват за по-малко от пет години, все по-често се превръщат в изключение.
Кандидатите представиха различни решения. Михаил Малчев предложи конкурсните процедури да приключват за шест до девет месеца, като свободните щатове и реалната натовареност се установяват предварително. Той настоя още за еднакви стандарти, публично проследяване на процедурите и периодична отчетност. В отговор на критични въпроси за собствените му командирования Малчев заяви: „Правилата трябва да са еднакви за всички“.
Силвия Цанова предложи командироването да бъде ограничено до общо 24 месеца за петгодишен период. Цветко Лазаров насочи вниманието към конкурсните изпити, връщането на интервюто и независимия одит на случайното разпределение на делата. Петьо Славов предложи съдия да може при ясни правила да работи в друг съд, вместо да бъде командирован за продължителен период.
От регистри на контактите до карта на натовареността
Анета Антонова постави акцент върху личната отчетност и предложи експертен формат за разглеждане на сигнали за влияние. Васил Пандов защити идеята за постоянна комисия за защита на независимостта, публичен регистър на контактите и системен календар на конкурсите.
Евгений Стайков заложи на опита си като бивш член на ВСС и административен ръководител. Той настоя за възстановяване на работещите комисии и приключване на блокираните конкурси. Емил Дечев свърза кадровата политика със съдебната карта, електронното правосъдие и различните потребности на отделните райони.
Иван Ранчев предложи ежегодна карта на натовареността и публичност на значимите институционални контакти. Той постави и въпроса за недостига на вещи лица и експертизи. Калин Баталски защити постоянното участие на професионалната общност в работата на ВСС чрез експертни групи и по-убедително мотивиране на решенията.
Таня Радуловска-Мадамжиева определи дефицита на справедливост като основен проблем и предложи регистър на контактите, превантивна защита при натиск, наблюдение на рискови дела и програмно бюджетиране. Цвета Рангелова настоя гражданите да могат да проследяват не само крайното решение, но и целия път до него – от конкурса и атестирането до избора на ръководители и дисциплинарните производства.
Идеи, които изискват промени извън ВСС
Светлозар Георгиев предложи преосмисляне на фигурата на главния прокурор и постави въпроси за контрола върху специалните разузнавателни средства и злоупотребите с отводи. Част от тези предложения биха изисквали законодателни или конституционни промени.
Михаил Малчев защити състезателна процедура за избор на главен прокурор и ръководител, който да не управлява авторитарно. В неговата концепция конкурсите, командироването и натовареността са свързани елементи на един кадрови проблем, който изисква срокове и измерими резултати.
След приключването на изслушването предстои Народното събрание да избере шестима членове на Съдийската колегия. Самото представяне на концепциите показа, че сходните диагнози не водят автоматично до еднакви решения – разликата е в това дали предложената мярка има срок, механизъм за изпълнение и публична отчетност.
