Докато правех „Шоуто на Слави“, всеки ден беше битка. И за мен. И за всички около мен. Битка за вашия интерес. Такива бяха правилата на играта и такава беше целта. Всеки ден. Прогноза. Цел. Изпълнение. Резултат.
На това бях подчинен постоянно. Много труд, всеотдайност, много жертви. Сега, като се замисля, не е кой знае колко по-различно. И ще ви дам един пример. Случаят „Петрохан“. За мен това е морален казус. Знам, че и за всеки нормален човек това е морален казус. Никой не иска българите да се сравняват със сектанти и педофили. Аз не съм полицията и не съм част от държавните рестриктивни органи, но имам възможности, публично присъствие, политически средства. И заради всичко това мога да направя възможното този случай да получи разрешение. Каквото мога и доколкото мога.
И няма да спра. И не ми пука. Затова ще действам така, както съм действал винаги. Прогноза. Цел. Изпълнение. Резултат.
Прогноза. Това е отвратителен случай, който интересува цялото общество. Всички искат да знаят какво точно се е случило и докато не разберат, няма да получат спокойствие.
Цел. Трябва да направя всичко възможно, доколкото е според моите възможности, този случай да се изясни и виновните да получат наказание, а уязвените - справедливост. И да направя така, че повече такива неща да не се случват с държавна протекция.
Изпълнение. Всички средства. Всички ангажирани - на светло. Всички виновни - на съд. Целта оправдава средствата. Целият ми екип непрекъснато работи, без да спи. Никаква спирка, докато целта не бъде изпълнена. И в сегашния, и в следващия парламент, и извън парламента, доколкото зависи от мен и от моите колеги и приятели от „Има такъв народ“, никой няма да докосва деца с мръсните си ръце!
И накрая - резултат. Ако направя всичко както трябва и така, както съм правил досега, няма да ме интересува нищо друго освен изпълнението на целта. Резултатът ще дойде вследствие на всичките ми действия.
Защото аз мисля следното: „Децата са като цветя. Не позволявайте на никого да ги мачка! Пазете ги! Те са толкова крехки.“
