Реформи няма. Пари също.
„Дано кметът Терзиев да прояви разум и да започне преговори със синдикатите в транспорта, за да не стигнем пак до стачка, както се случи преди година.“ Познавате ли автора?
Иван Таков. Общински съветник от 2011 г. Председател на комисия по транспорт.
Човек, който повече от десетилетие и половина е част от управлението на системата, за която днес говори в трето лице, сякаш няма нищо общо с нейното състояние.
Да си общински съветник означава да решаваш проблеми - и на хората, които работят в транспорта, и на онези, които го ползват всеки ден.
Това написа във "Фейсбук" кметът на София Васил Терзиев.
Вместо това, през последните години приносът на Таков е да заплашва със стачки и да задълбочава проблема, така че системата да става все по-зависима от кризисни решения.
Миналото лято София беше блокирана, защото той и хората около него решиха да правят политика на гърба на шофьорите, ватманите и сервизните работници.
Тогава се поиска увеличение на заплатите, срещу което ние никога не сме били против.
Но тогава, както и сега, настоявахме за разумен и устойчив модел, насочващ средствата там, където недостигът е най-голям, съчетан с мерки за условията на труд и с ясна финансова рамка.
Вместо това пак трябваше да прилагаме принципа “дайте да дадем” - лозунг, по-стар дори и от разтропаните трамваи, които искаме да подменим. Манталитет, който не подхожда на визията ни за съвременна градска мобилност.
Според вас тези 300 лв. на калпак подобриха ли драстично условията в градския транспорт, както се очакваше?
Недостигът на водачи и технически персонал продължава да е факт.
На всеки 10 км възложен пробег, 1 км не се изпълнява.
В бюджета на София зее дупка от десетки милиони годишно, защото онези “подхвърлените” пари не бяха интегрирани устойчиво във финансовата рамка и сега отново зависим от милостта на държавата.
Всичко това, докато гражданите продължават да чакат нередовния транспорт по спирките.
Цената на този популизъм е около 23 млн. евро допълнително всяка година. И то без да сме решили основния проблем. С по-малко от половината от тези средства можеше да въведем целеви бонусен механизъм, насочен към позициите, където недостигът е най-тежък.
Сега отново слушаме призиви „държавата да даде още.“
Такива липсваха през целия мандат на кабинета “Желязков” и нищо не беше направено, за да се реши структурно проблемът с финансирането на столичния транспорт. Радетелите за “диалог” и “спешни решения” се активизираха при стъпването на кабинета Гюров.
Добре. А какво ще последва?
Ще има ли гаранция, че следващото тримесечие няма пак да зависим от благоволението на Министерския съвет, за да платим заплати, ток и горива? Това ли е стабилност за работещите в транспорта?
Истината е, че проблемът не е само в размера на заплатите. Проблемът е в управлението.
Проблемът е в 18-годишните автобуси с по 700 000 км пробег, които директорът на Столичния автотранспорт иска да закупи на скандални цени.
И в договор за природен газ, който ще отчислява комисиони на посредник, при положение че дружеството има лиценз да купува директно.
Проблемът е и в постоянното отлагане от мнозинството в общинския съвет на започването на прозрачни конкурси за избор на професионално ръководство на транспортните дружества.
Проблемът е и в отказа на общинския съвет, от който г-н Таков е част, да се допусне одит на транспортните дружества, за да стане ясно как се управляват средствата.
Да, и ние искаме по-високи възнаграждения. Но искаме те да са устойчиви. Искаме хората в транспорта да имат сигурност, а не временни решения.
Затова паралелно работим по:
- обновяване на подвижния състав;
- модернизация на депата и базите (средства са предвидени в бюджета за 2026 г.);
- структурни промени в управлението;
- целеви мерки за привличане и задържане на водачи;
- прозрачен контрол върху разходите.
- Затова искаме и смяна на настоящото ръководство на столичния автотранспорт.
Защото по-добрите условия не предполагат само по-добро заплащане. Предполагат да не караш раздрънкан рейс по 12 часа на ден, да имаш нормална база и да работиш в система, която не е заложник на политически сделки.
Днес ще се срещна със синдикатите, но не заради призива на г-н Таков, а защото уважавам труда им и заставам зад принципната позиция, че служителите в транспорта не бива да бъдат употребявани за чужди политически кампании.
София няма нужда от нова криза. И със сигурност няма нужда от хора, които първо създават проблема, а после се снимат като негово решение. Защото управлението не е състезание по обещания. То е отговорност за това какво ще остане след нас.
