Фискалният съвет посочва слабости в предлаганите промени в Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и отправя препоръки за коригирането им в свое становище по измененията, публикувани от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 17 декември 2025 г.
От Фискалният съвет отбелязват, че промените са насочени най-вече към въвеждане на мултифондов модел във втория и третия стълб на пенсионна система чрез създаване на подфондове с различен инвестиционен и рисков профил, съобразен с жизнения цикъл на осигурените лица, уточни news.bg.
Към универсалните пенсионни фондове се въвеждат по три подфонда - динамичен, балансиран и консервативен. Предвижда се осигурените лица да избират в кой фонд да се осигуряват, с изключение на тези на които им остават три години до пенсиониране. За тях задължителен е консервативния фонд. В доброволните пенсионни фондове могат да се образуват повече подфондове с различен профил, но задължително трябва да има балансиран фонд.
От Фискалния съвет подчертават, че средствата на осигурените лица остават обособени в индивидуални партиди, те са тяхна лична собственост и са гарантирани, на принципа на банковия депозит.
От гледна точка на разширяването и разнообразяването на вида на допустимите инвестиции са предвидени нови финансови инструменти- както на паричния, така и на капиталовия пазар. В промените се посочват конкретно акции на пазари за растеж, борсово търгувани фондове (ETF - Exchange Traded Funds) и алтернативни инвестиционни фондове на регистрационен режим. Предложени е и повишаване на изискванията за по-квалифицирана кадрова обезпеченост на пенсионно осигурителните дружества.
С цел въвеждане на единна ясна и балансирана нормативна уредба за изплащането на средствата от универсалните пенсионни фондове след пенсиониране, се предвиждат три вида пенсионни продукта - пожизнена пенсия, когато с акумулираните средства може да се "закупи" месечна пенсия не по-малка от 15% от минималната пенсия, разсрочено изплащане, когато средствата са над определен праг, но недостатъчен за пожизнена пенсия, както и еднократно изплащане, когато тези средства са под трикратния размер на минималната пенсия. С тази промяна правно се регламентира понятието "пенсионен продукт" в КСО на фона на липсващата досега правна дефиниция на различните видове плащания от универсалните фондове след пенсиониране на осигурените лица.
От Фискалния съвет уточняват, че създаването на гаранции за осигурените лица, чрез гарантиране на размера на пожизнената и разсрочената пенсия да не може да е по-малък от сумата на осигурителните вноски, преведени в полза на съответното лице.
В становището се отчитат и подобрения относно правото на избор. Лицата, които навършват пенсионна възраст през периода 2022 - 2025 г. ще могат да извършат правото си на избор до 1 година преди официално обявената възраст за пенсиониране, след което срокът ще се увеличава до 5 години преди пенсиониране през 2038 г.
С промените в КСО се предвижда също постепенно и поетапно намаление на събираните от пенсионно осигурителните дружества такси и удръжки. Предлага се инвестиционната такса да не е еднократен процент към нетните активи, както е сега, а да се състои от два компонента. Единият остава фиксирана част от управляваните активи, а другия ще е променлив и ще представлява процент от постигнатата доходност от инвестирането. Освен това е разписано с времето да намалява постоянната и да се увеличава променливата част в инвестиционната такса. Предлага се стъпаловидно годишно намаление и на т.н. "такса управление", удържана от всяка осигурителна вноска за десетгодишен период.
Фискалният съвет отчита като положителни и правилни по принцип част от отделните предложения за промени в КСО:
"Всички тези позитивни моменти са концептуално оправдани и са в пълно съответствие с естеството на осигуряването в условията на капиталово покривна пенсионна система", обобщават от Фискалния съвет.
В становището се отчитат обаче също слабости и проблеми. Посочва се, че в измененията въпросът за адекватността на втория стълб остава недостатъчно разгърнат. Според Фискалния съвет в мотивите и предложенията за промени не е поставен в достатъчна степен един от ключовите въпроси за устойчивостта на втория стълб - какъв реален ресурс се очаква да бъде акумулиран и каква допълнителна пенсия може обосновано да се очаква от него.
В становището се отбелязва, че При действащия към момента общ размер на осигурителната вноска от 5%, както и предвид непълните или прекъснати трудови биографии на значителна част от осигурените, натрупванията по индивидуалните партиди обективно са ограничени, което създава необходимост от по-ясно поставяне на темата за адекватността като водещ приоритет на реформата.
От Фискалния съвет виждат необходимост от по-задълбочена аналитична и актюерска обосновка. Изтъкват също, че предложенията за законодателни промени не са подкрепени от достатъчно подробен икономически и актюерски анализ.
В становището се изразява очакване този анализ да даде отговори на следните въпроси:
От Фискалния съвет предупреждават, че при наличие на ограничена инвестиционна култура и при липса на достатъчно ясни защитни механизми, част от осигурените лица биха могли след първоначалното си разпределение да преминат към инвестиционни профили, които не съответстват на техния възрастов и рисков профил - било към по-рискови, било към прекалено консервативни подфондове. Отбелязват още, че това може да доведе до по-ниски реални пенсии и съответно до обществено недоволство и напрежение.
В становището се коментира и темата за потенциално нарастване на таксите и разходите. Посочва се че сложността на мултифондовите решения предполага възможност за въвеждане на допълнителни такси - за управление на отделни подфондове, за прехвърляния между тях или за други свързани услуги. Изтъква се, че това би могло да се отрази неблагоприятно върху крайния размер на натрупванията и съответно върху дохода при пенсиониране, което трябва да бъде внимателно оценено и предварително ограничено чрез регулации.
Според Фискалния съвет освен това методът за индексация на пожизнените пенсии се нуждае от допълнително прецизиране, за да се избегне обезценяване на тези пенсии спрямо инфлацията и очакваната продължителност на живота след пенсиониране. От съвета заявяват, че ясните и предвидими правила в тази област са важен елемент за доверието в системата.
"Следва да се отчете и допълнителното натоварване върху контролните органи, основно Комисията за финансов надзор. Мултифондовите пенсионни схеми изискват по-интензивен надзор, по-строга отчетност и по-чести регулаторни действия с цел предотвратяване на нелоялни инвестиционни практики и злоупотреби", се казва още в становището.
В него се представя и оценка на предвижданите промени в третия стълб - допълнително доброволно пенсионно осигуряване Принципното включване в обхвата на законодателните изменения се приема като положителна стъпка. "В същото време начинът, по който това е направено, поражда определени резерви. От предложените текстове не се очертава ясно визията за ролята на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване като стратегически елемент на пенсионната система", се отбелязва в становището.
Според Фискалния съвет измененията не дават ясен отговор на следните въпроси:
Фискалният съвет препоръчва за подобряване на качеството и ефективността на предвижданите промени, фокусът на обсъжданията да бъде насочен към реалната адекватност на бъдещите пенсии във втория и третия стълб, а не преимуществено към формалната регулация на дейността на пенсионноосигурителните дружества. И още - да се разработи последователна държавна политика за развитие на третия стълб, включително чрез стимули и интеграция с политиките за дългосрочни спестявания.
"Вторият и третият стълб на пенсионната система следва да бъдат разглеждани не като спомагателни или чисто регулаторни елементи, а като ключови инструменти за осигуряване на адекватен доход в старост в условията на демографски натиск и ограничен капацитет на разходопокривния модел. Това налага изместване на фокуса от формалното усъвършенстване на надзора към реалните резултати за осигурените лица - натрупвания, доходност и очаквани заместващи доходи. В този контекст, развитието на третия стълб следва да се превърне в целенасочена публична политика, интегрирана с по-широката рамка на дългосрочните спестявания, финансовата грамотност и данъчните стимули", се казва в заключението в становището.
Според Фискалния съвет само чрез последователен и координиран подход допълнителното пенсионно осигуряване може да изпълни своята роля като реален компенсатор на намаляващата адекватност на първия стълб и да допринесе за по-висока финансова сигурност на бъдещите пенсионери.
