Престъпленията, свързани с управлението на отпадъците са устойчив и високодоходен незаконен бизнес, който се нарежда на трето място по приходи в Европа, след трафика на наркотици и ДДС измамите. Това показва новият доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) „Мръсни потоци: Организирана престъпност, корупция и контрол върху общинските услуги за отпадъци“, изготвен с подкрепата на Столичната община.
Изследването е публикувано няколко месеца след Международната кръгла маса, проведена на 8 октомври 2025 г. в София, организирана от Столичната община и Центъра за изследване на демокрацията, с участието на представители на Европол, Националната жандармерия на Франция, Британската агенция за околната среда и ключови български институции.
По време на форума кметът на София Васил Терзиев определи престъпленията с отпадъци като системен проблем, който надхвърля въпросите на чистотата и засяга пряко обществения интерес, икономическата справедливост и доверието в институциите. Той предупреди за натиск, саботаж и рекет в сектора на сметосъбирането и заяви, че няма да допусне столичани да плащат „данък корупция“ чрез непрозрачни и икономически необосновани договори. Според Терзиев кризите в управлението на отпадъците са резултат от дългогодишни порочни практики и институционални дефицити по цялата верига.
Основните изводи на доклада в голяма степен потвърждават тези оценки, както и данните и сигналите, представяни от Столичната община и контролните и правоохранителните органи. Анализът показва, че престъпленията с отпадъци се възпроизвеждат благодарение на комбинация от слаб контрол, формално прилагане на закона и ограничена наказателна отговорност.
Докладът разглежда подробно правната и институционалната рамка за управление на отпадъците в България, като отчита, че въпреки наличието на Закон за управление на отпадъците и предвидени санкции, на практика преобладават административните наказания, които често са несъразмерни с икономическите ползи от нарушенията. Липсата на ефективно наказателно преследване, слабата координация между институциите и ограничената проследимост на отпадъчните потоци създават условия престъпленията да останат нискорискови за извършителите. В този контекст докладът акцентира и върху необходимостта от навременното транспониране на новата Директива (ЕС) 2024/1203, която значително разширява обхвата на екологичните престъпления и въвежда по-строги санкции и лична отговорност за ръководни лица.
В аналитичната част на изследването са разгледани и конкретни примери за незаконни практики. Сред тях е случаят с района на Горубляне, който илюстрира как чрез привидно легални дейности по събиране, транспортиране и временно съхранение на отпадъци се създават нерегламентирани сметища с дългосрочни екологични и здравни последици. Докладът анализира и използването на енергийни мощности за изгаряне на отпадъци без достатъчна прозрачност и контрол, както и схемите за трансграничен превоз на отпадъци от други държави членки на ЕС към България, при които отпадъците често се декларират като материали за оползотворяване, без да е налице реален капацитет за такова третиране.
Изследването показва, че тези практики не са изолирани, а следват сходни модели – използване на формално лицензирани оператори, манипулиране на документация, смесване на различни видове отпадъци и заобикаляне на контролните механизми. Последиците са сериозни – замърсяване на околната среда, рискове за общественото здраве, значителни разходи за общините и подкопаване на доверието в институциите.
Авторите на доклада подчертават, че ефективното противодействие на престъпленията с отпадъци изисква цялостен подход – укрепване на наказателноправната рамка, засилване на междуинституционалната координация, въвеждане на технологични решения за проследимост на отпадъчните потоци и активна роля на местните власти и обществото.
