Как ще се справим с енергийната бедност? Ако разглеждаме промените в Националния план за възстановяване и устойчивост, отново излиза, че отчитаме дейност, а не резултат. Реформите са трудни за проследяване, а отговорността за изпълнението прилича повече на групова безотговорност, разпиляна между институции и звена. Това са заключенията на доклада “Енергийната бедност в НПВУ - големият отсъстващ”, изготвен по поръчка на Екологично сдружение „За Земята“ от експерта по енергийни политики Петко Ковачев.
„Практиката за изплащане на помощи за отопление е дългогодишна, но недостатъчна за изкореняване на енергийната бедност. Зеленият преход носеше надежда за справяне с причините, а не просто държавата да помогне на хората да се стоплят и тази зима.“, подчертава авторът.
Основният извод на доклада е, че проблемът не е бил добре разбран и разработен още в периода на подготовка на плана. Пропускът е компенсиран частично с по-късното добавяне на главата REPowerEU, но забавеното ѝ одобрение доведе до кратки срокове за прилагане. Това постави под съмнение тяхната ефективност и качество.
Показателно е, че създаването на дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност започва да се придвижва едва след включването в НПВУ, въпреки че е заложено още преди години в Закона за енергетиката. Това превръща плана от инструмент за стратегическа промяна в единствен механизъм за принудително изпълнение на отдавна отлагани ангажименти, чийто срок за действие обаче приключва през август 2026 година.
Подобна логика се наблюдава и при реформата, свързана с финансирането на енергийна ефективност чрез сметките за енергия. Макар законодателните промени формално да са приети и отчетени пред Европейската комисия като изпълнени (въпреки отпадането на подкрепата за ВЕИ), на практика липсват работещи схеми. Това поставя под въпрос реалната добавена стойност на реформата, затова е време тя да се довърши и да започне нейното практическо приложение.
Сходна е ситуацията и с т.нар. обслужване „на едно гише“ за обновяване на сгради. Прилагането на реформата се характеризира с многократно променяни срокове и административни решения, които създават по-скоро формална, отколкото функционална мрежа от центрове. Разделянето на вече съществуващи структури на „пилотни“ и „останалите“, със задна дата, допълнително засилва усещането за бюрокрация, лишено от оценка доколко услугата работи за хората.
В рамките на REPowerEU се въвеждат нови ангажименти, но несигурността относно реалното им изпълнение е налице. Особено показателен е и подходът към създаването на информационна система за енергийно бедните и уязвимите домакинства. Макар да е определен отговорен орган, липсата на срокове и на яснота относно обхвата на системата поставя под съмнение нейния навременен и ефективен старт. Прави впечатление и отсъствието на каквато и да е връзка с темата за транспортната бедност, въпреки че официални оценки сочат, че над половината от българите могат да бъдат определени като транспортно уязвими. Проблемите на транспортната бедност напълно отсъстват от НПВУ като проблем за решаване било чрез реформи или чрез финансиране на конкретни проекти.
„В крайна сметка НПВУ предоставя рядък шанс за системно справяне с енергийната бедност, но този шанс рискува да бъде пропилян. Забавените решения, неясната отговорност и склонността към формално изпълнение на реформи подкопават доверието, че планираните мерки ще доведат до реална промяна. За да бъде енергийната трансформация социално справедлива, тя не може да се случва на хартия и със задна дата. Тя изисква ясни политики, реален капацитет и действия – сега.“, казва Радостина Славкова от „За Земята“.
