Продажбата на международните активи на „Лукойл“, включително рафинерията „Нефтохим“ – Бургас и веригата от бензиностанции в България, все още е далеч от финализиране и не бива да се тълкува прибързано като приключена сделка. Това заяви бившият министър на енергетиката Александър Николов в студиото на „На фокус“ на NOVA.
По думите му обявеното предварително споразумение с американската инвестиционна компания Carlyle е „първото по-сериозно съобщение, което подсказва, че войната в Украйна върви към прекратяване“, но остава силно зависимо от санкционния режим и одобрението на Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC).
Николов подчерта, че Carlyle разполага с широко енергийно портфолио, включително във възобновяеми източници, което отваря възможност България да бъде разглеждана стратегически. „България е ключова държава в региона – заради географската си локация, инфраструктурата и ролята си като врата от Изток към Запад“, посочи той.
Според бившия енергиен министър обаче фокусът не трябва да бъде единствено върху това кой ще бъде новият собственик. „Най-лошото, което може да се случи, е да се игнорира ролята на българската държава“, заяви Николов и припомни, че държавата разполага с реални механизми за контрол – чрез специалния управител, златната акция и правомощията на няколко министерства.
Той изрази притеснение, че липсва публично видим план какво ще се случи, ако сделката не бъде реализирана, при положение че срокът на дерогацията изтича през април. „По-важното за всички българи е рафинерията да функционира нормално и да няма сътресения в доставките и цените“, подчерта Николов.
По темата за евентуални ценови промени на горивата той беше категоричен, че те зависят основно от оперативното управление и ефективния контрол. В същото време предупреди, че енергетиката често се използва като инструмент за политическо плашене. „Плашилото на енергийната криза се размахва, когато на някого му е удобно – особено в избори“, каза Николов.
