Решението на българското правителство в оставка да включи страната ни сред учредителите на т.нар. „Съвет за мир“, инициатива на президента на САЩ Доналд Тръмп, продължава да поражда сериозни въпроси – юридически, политически и морални. Това коментира Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи.
По думите му, в устава на структурата изрично е записано, че тя представлява международна организация - факт, който автоматично изисква ратификация от Народното събрание. Същото важи и за участието на Съединените щати, което по американското законодателство трябва да бъде одобрено от Конгреса.
„Още в първата точка на устава има сериозен проблем. Това е международна организация, но няма яснота дали и как ще бъде ратифицирана. Без това документът остава без правна стойност“, смята Керемедчиев.
Допълнителни въпросителни поражда и структурата на управление - президентът Тръмп е посочен като пожизнен председател, с право на еднолично вето върху всички решения. На практика това означава, че останалите държави нямат реален глас в процеса на вземане на решения, обясни бившият заместник-министър на външните работи.
България е подписала участие за срок от три години, който съвпада с края на мандата на Доналд Тръмп. Ако в този период страната ни не внесе финансовата си вноска, автоматично отпада от съвета. По думите на Керемедчиев това подсказва, че участието на България по-скоро е формално, без реален ангажимент и без възможност за влияние.
„Основният въпрос е защо сме вътре и каква е нашата роля. Отговор на този въпрос няма – нито от Министерския съвет, нито от външното министерство“, заяви той.
Бившият зам.-външен министър подчерта, че много европейски държави вече са отказали участие. Италия е обявила, че инициативата противоречи на конституцията ѝ, Словакия също е отказала, а Европейската комисия е излязла с общо резервирано становище. Белгия дори е била посочена като участник „по погрешка“.
„За България това решение е нелогично от външнополитическа гледна точка. По-скоро виждаме вътрешнополитически мотиви, отколкото ясна стратегическа цел“, смята Керемедчиев.
Според него е изключително проблематично и това, че решенията на подобен съвет могат да влязат в противоречие с резолюции на ООН, поставяйки държавите членки в „разкрачена позиция“ между международното право и едностранни инициативи.
Що се отнася до реалната функция на „Съвета за мир“, фокусът е основно върху възстановяването на Газа и евентуално участие в мироопазващи операции. За България обаче остава неясно какъв точно ангажимент би имала – финансов, военен или чисто символичен, коментира експертът.
