Критиките към двата варианта на бюджета бяха в разходната част. Удължителен бюджет през първите три месеца на практика я ограничава. Но има и други трудности, а и без финансова рамка, приета в края на годината, не е хубаво да се влиза в 2026-а. Но все пак зависи каква е тя – ако окончателният бюджет нанася по-големи щети от удължителния, може би вторият вариант е по-добър. Това каза изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев в ефира на „Здравей, България”.
Удължителен бюджет е нещо, което ще е най-близко до капацитета на българската икономика от гледна точка на това да реализира приходи и да поеме разходите, коментира икономистът Васил Караиванов.
Според Кръстев голям проблем при държавната план-сметка е автоматизмът на определянето на възнагражденията в публичния сектор. В последния вариант на бюджета за 2026 г. е било предвидено замразяване и няма проблем това да се случи и в удължителния. Той посочи, че то не засяга пенсиите, тъй като те ще бъдат индексирани след лятото, а дотогава най-вероятно ще има бюджет.
Кръстев допълни, че удължителният бюджет може да функционира три месеца. При нужда отново може да се удължи, ако има парламентарно мнозинство. Но при наличие на такова ще има и бюджет, допълни икономистът.
Караиванов коментира думите на Костадин Костадинов, че няма да влезем в еврозоната, защото в стария бюджет няма думата „евро”. „В удължителния бюджет просто ще бъде добавена думата „евро”, смята той.
