В предаването „Лице в лице“ на bTV икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев и Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива коментираха втория вариант на проектобюджета за 2026 г.
Според Петър Ганев новата версия вероятно се приема по-добре от управляващите, тъй като отпада прякото увеличение на данъците – тема, предизвикала вътрешно недоволство в ГЕРБ. Той обаче подчерта, че основната тревога остава средносрочната бюджетна рамка.
Ганев предупреди, че по настоящата траектория повишението на данъчната тежест през 2027–2028 г. изглежда „гарантирано“, а държавният дълг може да достигне 40–45% от БВП в рамките на десет години.
Според него това поставя реален риск реален риск България да влезе в процедура по свръхдефицит. Икономистът отбеляза, че макар новият вариант да не предвижда моментно обедняване, опасността от нарастващи разходи и последващо вдигане на данъците остава.
Михаил Кръстев също определи втория вариант като по-добър, тъй като в него отпадат увеличения на данък дивидент и на осигурителните вноски. Въпреки това той посочи, че остават други утежняващи елементи — като по-високия максимален осигурителен доход и увеличаването на минималната заплата.
Според него намалените приходи и разходи в обновения проект го доближават повече до реалната икономическа ситуация.
Кръстев припомни, че тенденцията за разширяване на държавното преразпределение е заложена в поне четири последни бюджета. Това според него води до влошаване на публичните финанси, въпреки стабилния икономически растеж.
По отношение на спорните бонуси и високите възнаграждения в отделни сектори Ганев заяви, че разходите за персонал остават рекордни – над 10% от БВП. Във втория вариант има леко изглаждане на неравенствата, тъй като всички служители ще получат еднакво увеличение от 10%, но общото финансово бреме остава непроменено. Той уточни, че автоматичните механизми за повишаване на заплатите са „поставени на пауза“ само за 2026 г. и ще се върнат през 2027 г.
И двамата експерти изразиха съмнения дали бюджетът ще бъде приет в срок заради политическото напрежение и протестите. Ако това не се случи, страната ще влезе в 2026 г. с удължен бюджет. Кръстев отбеляза, че това дори може да се окаже по-близо до реалните приходи, но подчерта необходимостта автоматичните разходни механизми да бъдат отменени чрез законодателни промени.
Той призова политиците да бъдат по-внимателни при приемане на решения с дългосрочен финансов ефект, тъй като сметката винаги се връща при тях и обществото.
