Непредставително допитване на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) показва тревожни тенденции за преживяванията на младежите, настанени в приемни семейства. Данните, събрани чрез анонимна анкета сред 54 младежи, отглеждани в приемна грижа, на възраст 14-18 години от цялата страна, разкриват постоянен модел на преживяно насилие, социална изолация и стигматизация в училище и сред връстниците. Изследването се реализира в рамките на проект INSPIRE, подкрепен от ФРГИ и Европейския съюз, насочен към превенцията на насилието над деца и изграждането на чувствителна към травмата среда.
Резултатите показват, че 84% от участвалите младежи са преживели форма на насилие преди настаняването в приемно семейство - физическо, емоционално или пренебрегване.
Особено тревожна е ситуацията в училище - среда, която би трябвало да предлага стабилност. 61% от младежите посочват, че учител е коментирал историята им по неподходящ начин, а почти половината чувстват, че към тях има по-занижени по отношение на успеваемостта им критерии, само защото са от приемно семейство. 38% се чувстват „невидими“, тъй като някои теми се избягват в училище, а това допълнително засилва усещането им за различност.
Най-сериозен остава натискът от връстници. 56% от младежите са били подигравани, 48% казват, че са изолирани от общи инициативи и дейности (канене на рождени дни, излизания и др.), а 75% се срамуват да признаят, че живеят в приемно семейство. Онлайн средата усилва този натиск, близо една трета съобщават за онлайн обиди, провокативни въпроси или анонимни нападки.
Младежите от приемни семейства искат „да не трябва да обясняват откъде са“, „да ги третират като нормален човек“ и „да имат поне един учител, който им вярва“. Най-силно се откроява страхът от повторно изоставяне или преместване в друго приемно семейство, който влияе на поведението им, желанието за близост и способността да изграждат доверие.
Проучването показва ясно, че стигмата е форма на насилие. Тя не винаги е видима, но действа ежедневно - в подигравките, в пренебрегването и изолацията от връстници, в по-ниските очаквания към тях и етикетирането. Тази среда поддържа висока тревожност и затруднява изграждането на стабилна идентичност и принадлежност сред младежите в приемна грижа.
НАПГ подчертава необходимостта от системни мерки, сред които обучения за учители, по-добра координация между институциите, чувствителност към травмата в училищната среда и активни политики срещу насилието и стигмата.
