Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" на БНР Николай Стайков, разследващ журналист от Антикорупционния фонд.
Какво се случва
"Това, което очакваме да стане, е да има нещо като върховенство на закона. Дори да не прекаляваме с "върховенство на закона", но поне от време на време някой, за когото има очевидни доказателства, да влиза в затвора. Преди два дни обаче имаше интервю на представител на прокурорската колегия на ВСС, която е най-важната при избора на главен прокурор. И там случаят "Осемте джуджета" беше наречен "политизиран" или "политически".
Това интервю ще бъде запомнено като най-срамното интервю в историята на българската съдебна система, тъй като отговорите на 9 от 10 въпроса бяха: "Не знам“, "Не мога“, "Не коментирам“. Забележете, случаят "Осемте джуджета", в началото беше осмиван. След това господин Сарафов, когато замести Иван Гешев, каза, че това е много важен казус, който трябва да бъде разплетен докрай. Изведнъж абсолютно всичко потъна. Беше наречен буквално преди два дни "политически" и "политизиран" случай. И в момента се води едно-единствено дело срещу бившия шеф на Столичното следствие Петров, който е основният герой в този сюжет.
Неговата бивша съпруга, която е говорила, и това, което е заявила в съдебната зала и беше цитирана по медиите вчера, е, как посред нощ се изнасят веществени доказателства под формата на 35 кг злато от Специализираната прокуратура с много съмнителни и направо фалшифицирани документи. Тя заяви директно и повтори този път в съдебната зала, че от тези 35 кг злато пет са отишли за Иван Гешев, и за прокурора по случая – тя го нарича "Митко", най-вероятно става дума за Димитър Франтишек Петров.
Имаме свидетелски показания, по които нищо не се случва, а най-малкото би трябвало да имаме разпитвани, арестувани хора и т.н. И в същото време виждаме как българската прокуратура проявява свръхактивност при други случаи, които се водят срещу хора от опозицията и които са неудобни по някакъв начин на управляващото статукво, при които се приемат спорни доказателства, спорни показания и по които се извършват арести.
Тоест, от една страна, имаме една бизнес дама във Варна, която е загубила едни обществени поръчки, наговорила е някакви неща, слухове, че е чула някой да казва нещо, че някой е взел пари, въз основа на което се арестува човек, и той се оказва варненският кмет. А от друга страна, имаме свидетел от първо лице, който казва как на най-високото ниво на българската прокуратура е имало корупция. Имаме свидетелства – не казвам дали са верни или не – но те имат доказателствена стойност. Двойните стандарти и политическият филтър са очевидни. "Осемте джуджета" се превърна в знаков пример за затворените очи и уши на прокуратурата."
"Имат доблестни прокурори, но нямат сигурност да си вършат работата"
"Говорили сме неведнъж във вашето предаване за това как административното ръководство на една прокуратура – била тя градска, специализирана, върховна, касационна – всъщност управлява процесите вътре, като формално не оставя писмена следа за някаква намеса. Има не 101, а сигурно 1001 начина да повлияеш на едно такова преследване, например. Няма да казвам имена и дела, за да не издам източниците по някакъв начин и да ги защитя, но по ключови дела има директни начини, по които може да се намеси или да се повлияе на определен прокурор.
Един от истинските случаи, които ще кажа, без да казвам имена и дела, е следният: Влиза заместник административният ръководител на прокуратурата, или самият административен ръководител, и води един от свидетелите при наблюдаващия прокурор, който трябва да направи разпита или да извърши проверката. Той или тя го води лично, за да демонстрира приятелските си чувства, води го лично.
Това са неща, които са ни споделени доста конфиденциално, включително и друг случай: Момента, в който административният ръководител вика наблюдаващия прокурор, за да поговорят най-невинно на по кафе по делото и там се оказва, точно в този момент, главният прокурор, който така изпуска някакви фрази. Няма писмена следа, няма никаква намеса, няма какво да се разследва, няма за какво да се даде сигнал. В момента споделям само неща, за които не сме говорили."
Лоялност и политическо влияние
"Лоялността е към административното ръководство, без да се задават въпроси кой всъщност назначава административното ръководство. Има един механизъм на директно влияние и политическо влияние във ВСС и това са парламентарните квоти. Има само един политик в Република България, който е назначавал тъста си във ВСС и това е Делян Славчев Пеевски от квотата на ДПС, преди, да кажем, 15 години. Това беше много ясна демонстрация.
Една от специализациите и специфичните области, в които нашата организация и аз натрупвахме знания, е една много специфична област: така наречените "оправячи". Английският термин е "fixers“, но българското е "оправячи“ в съдебната система.
Като такъв можем да посочим директно примерно човек като Пепи Еврото, който е бил дълги години вътре в системата, познава всички, бил е на доста високо ниво. Като такъв, започнал от ниско, но накрая се е издигнал високо, може да определя и Мартин Божанов Нотариуса, който вече не е между живите.
Но всъщност най-малко говорим за най-големия "оправяч" – "фиксър" в съдебната система, и това е Делян Славчев Пеевски. Защото от момента, в който преди 15 години си е назначил тъста в съдебната система, има постоянно негово влияние в много процеси, много избори, които са се случвали оттогава насам.
И всъщност голямата разлика между "фиксърите", които работят за пари или за някакъв вид монетарна изгода, е, че според мен Делян Пеевски направи нещо друго. Той направи влияние, още влияние, още повече влияние, а в някакъв момент, разширявайки го и като политическо влияние, оттам идват и парите. Очевидно са дошли, тъй като в момента той е един от най-големите дарители, но никой не може да каже какъв е бизнесът на господин Пеевски. Какво купува, какво продава, какви услуги или стоки произвежда или предлага? Аз не знам. Неговите годишни декларации са откровена подигравка с идеята за прозрачност на бизнеса на политиците. Никой не знае какъв е неговият бизнес, но знаем, че той е изключително богат и влиятелен човек.
Съответно, това, което той успява да направи, като започна от медийното влияние, което в много случаи можем да определим като медийно-политически услуги, свързани с оплюването на определени политици или с промотирането на други. След това минаваме през влиянието в съдебната система. И накрая се учудваме, че няма кой да разследва. Че няма нито една институция, която да разследва Делян Пеевски – откъде са неговите пари? Какъв е неговият бизнес?
Защо не е отговорено на съмненията, които ние имаме за разпродажбата и ликвидацията на "Булгартабак", в неговата роля в бизнеси като КТБ? Защо държавни банки като Българската банка за развитие му отпускат заеми – и досега не знаем? Нямаме отговор на този въпрос.
Единственото, което знаем, е, че той е недосегаем в институциите и много, много богат и влиятелен. Този човек направи бизнес модел от влиянието в съдебни системи и политиката, но не просто като влияние през една политическа партия, а през едно невидимо, подземно ниво на политиката, където се случват истинските неща. Ние виждаме един бизнес модел, който не обича светлината, но е изключително влиятелен и мощен."
Има ли шанс за истината
"Ние още преди две години публикувахме показанията на софийския градски прокурор Илияна Кирилова, с които се оформи изцяло картинката по най-важния корупционен казус на миналото десетилетие – фалита на КТБ. Това, което ние тогава чакахме, беше да се появи един смел прокурор, който да разследва каква е ролята на хора като Пеевски и получените от него заеми срещу две букви – ДП. Каква е ролята на хора като тогавашния премиер Борисов, който въобще дори не беше разпитан по това дело, за да каже виждал ли се е с господата Пеевски и Цветан Василев. Това бяха изключително неудобни въпроси, които му бяха спестени. Но години след това госпожа Кирилова, градски прокурор тогава на София, каза, че цялата работа по делото КТБ се е случила в кабинета на Пепи Еврото, защото бил най-големият, имало много папки.
Тоест, в кабинета на Пепи Еврото, бившия колега на Делян Пеевски, се е случвала цялата оперативна и следователска работа по делото КТБ. Там са извършвани разпитите, там са оперативките на следователи и прокурори, и там е съхранявана документацията – в кабинета на Пепи Еврото. И ние очакваме от тази система да разследва престъпления на най-високо ниво?
Тази група за влияние расте с времето. Тя се издига в системата. И освен това, тя има само една задача. И задачата не е правосъдие. Задачата е тя да увеличава своето влияние. А това става не като се разследва, а като се прави точно обратното – като не се разследва.
Вече можем по-скоро да говорим за системна група, която увеличава своето влияние.
За съжаление, в момента, в който управляващите, но имам предвид неформално управляващите, а наистина управляващите – тези, които назначават и върхове на съдебната система, и политически, и административен връх – тези хора вече имат самочувствието, че могат буквално всичко да продадат на публиката."
Как се "продава" на публиката
"Имат достатъчен медиен комфорт. Всъщност, имаме много измамно усещане за свобода, за медиен плурализъм и свобода на мнението, тъй като сме в интернет, четем малки независими сайтове. Ние сме в социалните мрежи, където всеки може да си каже мнението. Но всъщност, погледнете големите медии. Там скритото влияние на практика се увеличава. Говоря за БНТ, bTV, Нова телевизия – това са трите медии, за които на политиката ѝ пука. Предоставянето на бекграунд и на реални изказвания и факти в контекст в момента е най-големият враг на управляващите. И се опитват и това да запушат.
Целта е да не помним какво се е случило буквално преди две години затова се инвестира толкова много в скритите механизми на влияние – било чрез финансови средства, бюджети, или друг начин на административно влияние.
Всичко това обаче генерира една фалшива нормалност, генерира ситуации, които в нито една нормална, плуралистична, демократична държава не би съществувало – политик-фантом, който не е давал никога истинско интервю пред медия като Делян Пеевски, там не може да съществува. Това е против всички правила, по които една демокрация би трябвало да работи. Защото там трябва да има някаква елементарна прозрачност или поне да се демонстрира някакво желание да има прозрачност.
Не само той, да добавим и Бойко Борисов, който също не е давал интервю от години. Това на абсолютно никого не му прави впечатление вече. Защото се симулира през медиите. Оттам идва легитимацията на това ненормално, недемократично поведение, което се представя като нормално.
Вече знам какво е "синхрон" – "синхронът" е това, при което излиза за две минути един политик, размахва две снимки, с които обвинява друг политик в нещо и се скрива обратно, без да отговаря на въпроси. Това явно е "синхрон" и вече трябва да го знаем.
