Бурята в България може да дойде неочаквано и внезапно, независимо, че е започнала като лек вятър на другия край на света. Най-опасната заблуда в нашето общество е да вярваме, че вътрешната политика не се влияе от външните процеси. Тук имаме лошият навик да ги неглижираме, затова и международните новини обикновено са изтикани в ъгъла. А истината е, че всяко политическо или икономическо статукво в държава като България се разклаща преди всичко от комбинация на преплитащи се външни фактори.
Например - след повече от 40 години комунизъм, режимът рухва под тежестта на фалита на Съветския съюз, а Тодор Живков е свален по-малко от 24 часа след падането на Берлинската стена. Операцията срещу Югославия и предоставянето на въздушен коридор на НАТО през 1999 г., участието на България в американските "Коалиции на желаещите" при нахлуването в Афганистан през 2001 г. и Ирак през 2003 г., изигра важна роля за приемането ни в НАТО.
Благоприятната икономическа атмосфера в Западния свят през първите десет години на новото хилядолетие пък ни позволи да влезем в ЕС, въпреки всички компромиси и мониторинг върху правосъдието и вътрешните ни работи от страна на Брюксел. И обратно - възхода на Орбан в Унгария и доминацията на "Право и справедливост" в Полша накара Брюксел да отвърне поглед от България и да се концентрира върху Будапеща и Варшава.
В по-новата ни история - руското нахлуване в Украйна, започнало през февруари 2022 г., създаде вътрешнополитическа атмосфера, която направи възможна коалиция между политически несъвместими величини. Нещо, което се повтаря и в момента, но с основен аргумент - присъединяването към еврозоната. Като процес това ще доведе до свиването и изчезването на някои от тези партии или пълното им идеологическо прекрояване, но това отново е функция на бъдещето, което е пълно с неизвестни.
Движението MAGA в САЩ и Доналд Тръмп бяха припознати от повечето проруски политически формации в Европа. Завръщането на Тръмп доскоро беше разглеждано като гориво в огъня на евроскептиците. Но последното развитие на отношенията между Вашингтон и Кремъл има потенциал да сложи край на отъждествяването на проруските партии с консервативната вълна, която идва от САЩ. Подходът на американската администрация към Русия в момента, по-скоро се доближава до европейската и от актив се превръща в пасив за евроскептиците.
В момента повеят от САЩ със санкционирането на "Лукойл" може да предизвика ураган в България. Споменава се думата "национализация". На лексикално ниво употребата на този термин е изначално сгрешен, защото последното, което трябва да си представяме, чувайки "национализация", е Фидел Кастро слизащ от планината с партизаните или как имам Хомейни слага ръка върху находищата на американските и британските концесионери в Иран.
Не, тук по-скоро става дума за откупуване обратно от държавата. Тоест, всички ние да купим обратно рафинерията с нашите пари или със заем. Тогава рафинерията ще се управлява директно от правителството, което ще е на власт. Няма никаква гаранция, че руските собственици биха искали да продадат на държавата. Справка - ситуацията в Сърбия в момента.
Втори вариант - чуждестранен инвеститор. Тук нямаме достатъчно информация. Периодично се повяват публикации за интерес на различни енергийни компании, но процесът обикновено отнема време, а явно събитията се развиват доста по-бързо.
Трети вариант - България е притисната от Вашингтон да наложи огледалните санкции на САЩ срещу рафинерията в рамките на посочения месец, от който остават 25 дни. "Лукойл" спира. Тогава ще се наложи да търсим спешен отговор на въпроса как България ще продължи да закупува петролни продукти и как това ще се отрази на цените. Само си представете този сценарий в първите месеци след приемането на еврото... В момента се вдигат цените на всичко без горивата да са поскъпвали скоро, представете си какво ще стане, ако се вдигнат.
Четвърти вариант - България моли за отсрочка заедно с Германия и Унгария с надеждата импулсивният Тръмп да направи изключение или санкциите срещу "Лукойл" и "Роснефт" да паднат по-бързо от очакваното. За да се случи това - Путин трябва да седне на масата за преговори за край на войната в Украйна. Отмяната на санкциите скоро е възможна, но доста несигурна хипотеза.
Всичко това показва, че днес вътрешната политика е функция на външните сили - повече от всякога. Но в този свързан свят, няма как да е обратното. В момента българските управляващи нямат много ходове, защото не знаят кой от тези сценарии ще се развие и как ще ги засегне. В този хаос на толкова преплитащи се събития, не всеки план може да се реализира, защото може да се получи точно обратният ефект.
Така върви светът. Но не всички го разбират.
