Шестнадесетгодишният Валентин расте сам на улиците на софийския квартал "Христо Ботев", където носенето на нож е въпрос на оцеляване. Майка му мие чинии в ресторант, а той скита из града, краде кабели и дължи пари на лихварите. Репортажът на Стоян Георгиев за bTV разкрива истината зад серията от атаки с ножове между деца в столицата.
Седмицата започна с жестокия побой на прокурор Иво Илиев от Софийската градска прокуратура. Ден по-рано - на 19 октомври - 15-годишно момче намушка и уби свой връстник в софийски мол. Няколко дни по-късно друго дете отново с нож нападна ученик в столичното 94 училище в квартал "Христо Ботев".
"Аз си носим с мене, защото вечерно време, ако се прибирам аз, ми скачат по четирима-петима души и е опасно с тебе да нямаш нищо", разказва Валентин пред камерата на bTV. Момчето обяснява, че за тях в гетото е обичайно да имат нож в себе си.
Валентин живее с майка си и двамата си братя в една стая на три километра от площад "Народно събрание". "Аз съм в един ресторант. Мия чинии. За прехраната стигат", казва майката Светла. И трите момчета не ходят на училище.
"Ходят в 106-о, ама спреха. Бият ги. Не искат да ходят. Големите от седми-осми клас ги бият и не искат да ходят. Аз кво да правя, като не искат да ходят, аз няма да си пускам децата да ми ги трепят", обяснява тя.
Оказва се, че Валентин е на 16 години. Денят му започва с търсене на пари, за да върне дълг на лихвари в квартала. "Ще ходя да намеря 50 лева - да ги дам на хората. На едни хора трябва да ги дам", споделя той.
Момчето обяснява как изкарва парите: "Намираме месинг, жици, намираме акумулатори, други работи, горим месинг, отиваме и го връщаме. И взимаме пари."
Ако не успее да върне парите - лошо. "Бой", отговаря кратко той. "Много пъти" му се е случвало.
Ваня Христова, управител на магазин в квартала, разказва за безкрайните кражби. "Отивам - нося им от камерите, снимки, как крадат - хващат ги. Специално за него не съм пускала жалба. Защото от него ми е писнало и най-редовно го гоня", споделя тя пред bTV.
Според нея полицията намира крадците, образува се досъдебно производство с три имена, данни и лична карта, момчетата си признават за кражбите. "Отива в прокуратурата и прокуратурата, без да чете, връща поради неизвестен извършител. Досъдебното е прекратено", обяснява възмутена Ваня.
"Нямаме прокуратура, нямаме нищо. Просто това е най-нещастната държава, в която можем да живеем", добавя магазинерката.
Жена, израснала в квартал "Христо Ботев", но пожелала да остане анонимна, споделя: "Неработещите институции, липсата на работеща съдебна система, липсата на реакция на социалните, на училището, което всички тези деца просто не посещават, прави новите поколения в маргиналните квартали да са все по-изключени от обществото и все по-проблемни."
"Най-тъпото е, че аз съм родена в този шибан квартал. Знаете ли защо не искам да кажа нищо? Защото се срамувам от себе си, че станах расист на 50 години и ме е срам от себе си, защото аз съм учила с тези хора. А сега децата ми ги е страх да излязат", казва още тя.
Момчето твърди, че е спрял да краде. "Краднал съм - да, признавам си. Снимайте, краднал съм. Признавам си го, ама съм спрял с тия кражби. Парите ходя да си ги изкарвам с честен труд", казва той.
Споделя, че всички са подозрителни към него заради етническия му произход. "Кофти е. Все едно винаги си посочен, че си виновен", обяснява Валентин.
На въпроса дали го тормози, че го гледат сякаш го мразят, защото е циганин, момчето отговаря утвърдително. "И това те тормози?" пита репортерът. "Да", казва Валентин. "И кара ли те и ти да ги мразиш?" продължава въпросът. "Да. Какво да говорим - ще ми вдигне нервите и трябва да стане бой", завършва момчето.
Валентин днес трябва да намери 50 лева, за да ги върне на лихварите в квартала. Той е сам. Оцелява сам. И няма избор.
Репортажът на Стоян Георгиев за bTV разкрива суровата истина за децата от маргиналните квартали, които носят ножове не за да нападат, а за да оцелеят в свят, където институциите не работят, а обществото ги е изоставило.
