„Питам се защо, освен по навик и невъзможност да се постигне някакъв вид съгласие за промяната, тази крайна отживелица продължава да ни тормози. Тя е като трън в петата – не може да се затичаш като хората.“
Това каза в „Тази събота“ по бТВ проф. Петър Стоянович във връзка с предстоящата смяна на времето тази нощ и преминаването към зимното часово време.
„Всеки път, когато се смени това време, в 15:25 ч. вече е тъмно и ми иде да пусна едно въже на тавана и да свърши всичко. То не е живот това“, посочи той.
„Поне да се избере едното от двете времена и да се свърши. Реалистично е да се избере астрономическото. Същевременно ние като южняци за нас е по-изгодно да е лятното“, коментира Стоянович.
Относно предстоящия Димитровден, който отбелязваме на 26 октомври, историкът се пошегува, че „най-голямата мечта на един човек трябва да бъде малко след Гергьовден да отиде на море и малко преди Димитровден да се върне от морето“.
„Днешните българи са много далеч от това разбиране за важността на общото пред кефа на личното. Днес, ако питат един български новобранец – защо човек трябва да умре за отечеството си, той ще отговори – защо трябва да умираме за отечеството? Преди сто години прадядо му щеше да пита – кажете къде да умра, не дали“, коментира проф. Петър Стоянович.
„В навечерието на този Димитровден се сещам за една много интересна жена със спомена за това минало и това е Димитрина Ковачева. Тя е жената, в която се влюбва военното аташе на Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Покрай един празник се сещаме за хора. Ако можем да го правим по-често – да свързваме небесното и земното, с емоционалното и разумното", коментира историкът.
"В навечерието на Димитровден да си спомним, че винаги в живота човек е веднъж чорбаджия, веднъж ратай. И двете роли трябва да ги играе еднакво добре", допълни той.
