Все повече българи успяват да заделят средства, но усещането за обедняване се засилва. В същото време шестима от всеки десетима у нас нямат спестявания за непредвидени ситуации. Това коментираха икономистът Георги Захариев и главният инвестиционен стратег Иван Димитров в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS.
По думите на Захариев за последните три години делът на българите, които спестяват, се е увеличил от 22 на 30%. Това означава, че приблизително всеки трети човек заделя пари. Въпреки това, усещането за понижаване на стандарта на живот се засилва. Делът на хората, които определят финансовото си състояние като по-ниско, е нараснал от 38% през 2024 г. до 49% през 2026 г.
Иван Димитров определи като изненадващ факта, че навлизането на дигиталните устройства и по-лесният достъп до финансовите пазари не са довели до значително увеличение на инвестирането сред българите. Той подчерта, че трябва да се прави ясна разлика между спестяване и инвестиране. „При спестяването човек заделя средства, които да използва при необходимост, докато при инвестирането целта е парите да носят доходност", обясни експертът.
Според Георги Захариев образованието е един от факторите, които могат да помогнат на хората да вземат по-добри финансови решения. „Хората с по-висока степен на образование спестяват около три пъти повече в сравнение с тези с основно образование", посочи той.
„По-младите хора са по-финансово грамотни от по-възрастните", отбеляза Иван Димитров. Според него именно благодарение на дигиталните технологии младите имат по-лесен достъп до различни финансови инструменти, включително до по-спекулативни активи.
„Всяко едно финансово решение, което човек взима, ще има отражение след 2, 5 или 10 години“, посочи Захариев и призова решенията да бъдат добре обмислени и обосновани.
