Историята дава толкова много поуки и от толкова малко от тях ние успяваме да се поучим, че предизвиква тъга. Това споделя проф. Петър Стоянович в интервю за "Черноморски фар", в което разсъждава за едно от най-трагичните събития в българската история - атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 г.
Според историка това не е обикновен атентат, а събитие, което отваря напълно нова страница в историята на България. Той подчертава, че атентатът задълбочава необявената гражданска война и създава условия за разгръщането на международната комунистическа левица.
"Смятам, че в България този ден нито е достатъчно добре изучен, нито е достатъчно добре преподаван в училище, или обсъждан в нашето общество," казва проф. Стоянович.
Историкът отбелязва, че всяко знание и правилно осмисляне на историята е сложен процес, при който е нужно обективно изучаване на документите. "Само истината ще ни направи свободни", цитира той Евангелието.
Проф. Стоянович посочва, че през последните години са открити документи, които хвърлят нова светлина върху събитията от 1925 г. По думите му, неговият колега проф. Веселин Янчев е написал задълбочено изследване за септемврийското въстание от 1923 г., което предшества атентата.
"Това е чакано през годините и е било нужно просто някой да стъпи на криво в болшевизираната българска комунистическа партия," обяснява историкът за подготовката на атентата. Той подчертава, че това не е случаен, а целенасочен терористичен акт.
Най-много го е смайвало, че българските комунисти са действали директно и напълно в съветски интерес, получавайки месечна заплата в долари, а не в рубли. "Това отваря, разбира се, контекстът на предстоящото влизане на евро," добавя той с ирония към съвременната ситуация.
Според историка големият проблем за българското общество след събитията от 1923-1925 г. е окончателното разделение, което продължава и до днес. Въпреки последвалия икономически напредък при управлението на цар Борис III, поляризацията в обществото остава.
"Не е добре да има партии, които слагат над принципите си чужди знамена. Иначе идеология може да има всякаква и това е достойно – всеки от нас защитава своята," отбелязва проф. Стоянович.
Въпреки историческите трудности, проф. Стоянович остава умерен оптимист за бъдещето на България. Той смята, че страната ще продължи да бъде "симпатично и топло място за живеене".
С пророчески тон историкът предвижда бъдеще, в което западноевропейците ще търсят убежище в източноевропейските страни: "Ще дойде време, ако така продължава развитието на страните от Европейския съюз, в който страните от т.нар. източен фланг на съюза и Балканите ще бъдат място, в което ще бягат западняците, за да живеят нормално."
Проф. Стоянович завършва с наблюдение, че докато българите традиционно са мечтаели за западни стандарти, парадоксално нашето общество "с кебапчетата, хубавите салати и тия прекрасни жени" ще се окаже по-притегателна сила за нормалност в един свят, увлечен по разрушаващи европейската идентичност тенденции.
