България има 60 мерки за цифрова трансформация и бюджет от 2,19 млрд. евро. Почти половината от тях – 48% – трябва да приключат до края на 2026 г. Това не е само календарен срок. Това е границата, до която трябва да стане видимо дали милиардите са изградили работеща цифрова държава или просто са финансирали инфраструктура, която голяма част от хората не могат да използват.
Европейската комисия отчита напредък при оптичната свързаност, мрежите с много висок капацитет и електронните публични услуги. В същото време оценката ѝ е категорична, че слабостите остават при цифровите умения, малките и средните предприятия, внедряването на модерни технологии и киберсигурността. Препоръката е да се повишат цифровите умения сред хората с ниско образование, възрастните и жителите на селските райони.
Интернетът е достъпен, но услугата не е еднакво използваема
На пръв поглед България изглежда по-близо до цифровото общество. През 2025 г. 92,8% от домакинствата са имали достъп до интернет у дома, а 86,5% от хората между 16 и 74 години са използвали интернет ежедневно или поне веднъж седмично. Но достъпът до мрежата не е равен на способност да се ползва електронна услуга.
Само 38% от българите между 16 и 74 години са имали поне базови цифрови умения през 2025 г. Средната стойност за Европейския съюз е 60%. Разликата става още по-видима извън градовете: през 2023 г. едва 20,9% от хората в селските райони на България са покривали критерия за базови цифрови умения – най-ниският дял сред държавите, включени в сравнението на Евростат.
Така се появява парадоксът на дигитализацията: държавата може да има портал, електронна идентификация и онлайн заявление, но човекът от малко населено място да няма увереност, устройство, подходяща връзка или помощ, за да стигне до тях.
Електронната услуга остава неизползвана
През 2025 г. 36% от българите на възраст между 16 и 74 години са използвали интернет страници или приложения на публични институции. В Европейския съюз този дял е 71,9%. Най-често хората търсят информация, достъпват лични данни или подават данъчни декларации, но използването на услуги за документи, помощи и заявления остава значително по-ограничено.
Образованието е един от най-силните разделители. По данни на Националния статистически институт електронни услуги са използвали 65,9% от хората с висше образование, но само 8,7% от хората с основно или по-ниско образование. При възрастните разликата също е рязка: редовно интернет са използвали 59,7% от хората между 65 и 74 години. Това означава, че за значителна част от пенсионерите цифровият портал не е спестено пътуване до институция, а допълнителна бариера.
Същото се вижда и при електронната търговия. Онлайн покупки са правили 55% от жителите на градовете, но 40,4% от живеещите в селата. Сред хората между 65 и 74 години делът е едва 17,7%. Данните не измерват само навици за пазаруване. Те показват колко различно цифровата икономика достига до отделните групи.
След инфраструктурата идва трудната част
От общия бюджет на пътната карта 597 млн. евро публично финансиране са по мерки, чийто срок изтича до края на 2026 г. Отделно 1,17 млрд. евро от Плана за възстановяване и устойчивост и 1,2 млрд. евро от кохезионните фондове са свързани с цифровата трансформация. Тези числа показват мащаба на вложението, но не и неговия обществен резултат.
Резултатът ще се измери не само с километри оптична мрежа, нови системи и броя електронни услуги. Ще се измери с това дали възрастен човек може сам да подаде заявление, дали жител на село получава същия достъп до здравна или административна услуга като човек в София и дали малкият местен бизнес може да работи сигурно онлайн.
В противен случай цифровата пътна карта ще остане добре финансиран маршрут, по който част от обществото се движи бързо, а друга част все още търси кой да я преведе през първата електронна форма.
Източници: digital-strategy.ec.europa.eu, nsi.bg, ec.europa.eu
