Българският премиер Румен Радев изненада политическата сцена, като обяви от парламентарната трибуна, че е предложил на украинския президент Володимир Зеленски съвместно завършване на замразения проект АЕЦ „Белене“.
Вместо София да продаде купеното руско оборудване на Киев, за което Украйна настоява и дори прие специален закон, Радев лансира алтернатива: двете държави да построят централата заедно, използвайки европейско финансиране, след което България да изнася ток за пострадалата от войната украинска енергийна система през преносната мрежа на Румъния.
Въпреки мащаба на идеята, детайлният анализ на икономическите реалности, технологичните зависимости и политическите настроения у нас и в чужбина очертава огромна пропаст между намеренията и възможното им изпълнение.
Осъществимост, цена и времеви хоризонт
Анализът на инженерните и финансовите параметри показва три основни предизвикателства пред проекта:
Осъществимост: Проектът е на ръба на невъзможното от техническа гледна точка. Реакторите са производство на руската компания „Атомстройекспорт“. Поради действащите строги санкции на ЕС срещу Русия и наложеното от София вето върху нови руски енергийни договори, набавянето на липсващи части, софтуерна интеграция и авторски надзор от руска страна е практически блокирано. Дори и да се намери законова вратичка, лицензирането на руска ядрена технология в ЕС по съвременните стандарти за безопасност ще бъде безпрецедентно трудно.
Финансов ресурс: Изграждането на двата блока ще изисква между 10 и 12 милиарда евро. Твърдението на премиера Радев, че това може да стане с „европейски средства“, среща скептицизъм. Европейският съюз няма практика да субсидира директно изграждането на големи конвенционални ядрени мощности, особено базирани на руски технологии. Стратегически инвеститори от Запада също едва ли биха вложили милиарди в проект с подобен геополитически риск.
Времеви хоризонт: Дори при осигурено финансиране и зелена светлина от Брюксел, актуализирането на ОВОС, препроектирането на системите за сигурност, самото строителство и пускането в експлоатация ще отнемат поне 10 до 15 години. Това означава, че централата не може да помогне на Украйна в настоящата ѝ критична енергийна ситуация.
Преносната инфраструктура: Износът на ток през Румъния изисква сериозно разширяване на междусистемните електропроводи (интерконектори) между България и Румъния, а оттам и към Украйна, което е допълнителен мащабен инфраструктурен разход.
Снимка: 3e-news.net
Настроенията в България: Политически сблъсък
Идеята за АЕЦ „Белене“ веднага разпали нови искри в Народното събрание:
Управляващите и премиерът: Правителството на Радев се опитва да балансира. Чрез това предложение кабинетът де факто бави финализирането на сделката за продажба на реакторите на Украйна. Критиците прозират в това опит за шикалкавене и блокиране на реалната помощ за Киев, за да не се разгневят проруските кръгове у нас.
Опозицията (Възраждане): Лидерът на партията Костадин Костадинов разкритикува остро премиера за това, че няма намерение да анулира 10-годишното споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна, подписано от предходния служебен кабинет. От „Възраждане“ обвиниха Радев, че думите му по време на предизборна кампания се разминават с реалните му действия.
Евроатлантическите сили (ГЕРБ, ПП-ДБ и др.): Те настояват за стриктно изпълнение на решението на Народното събрание за продажба на оборудването на Украйна. Според тях изграждането на нова централа с руски реактори е „мъртвородена идея“, целяща единствено да обслужи интересите на Москва, като остави реакторите да събират прах в Белене.
Настроенията в чужбина: Киев и Брюксел
Украйна: Президентът Володимир Зеленски не е дал публичен положителен отговор на предложението на Радев. Киев има спешна нужда от енергийна мощност сега. Техният план е да купят българските реактори и веднага да ги монтират в своята АЕЦ „Хмелницка“, където инфраструктурата е подготвена за точно този тип съветски/руски блокове ВВЕР-1000. Идеята да чакат 15 години България да построи централа не отговаря на военновременните нужди на Украйна.
Европейският съюз и Румъния: Брюксел едва ли ще погледне с добро око на проект в държава членка, който разчита на руско ядрено оборудване, докато официалната политика на Съюза е пълна диверсификация от Москва. Румъния от своя страна развива собствени ядрени проекти (нови блокове в АЕЦ „Черна вода“ и малки модулни реактори) и транзитът на български ток през нейна територия изисква сложни регулаторни съгласувания, за които Букурещ все още не е преговарял.
Предложението на премиера Румен Радев изглежда по-скоро като политическа маневра за отлагане на неудобното решение за продажба на оборудването на Украйна, отколкото като реален, икономически обоснован план. Със своите технологични зависимости от Русия, огромна цена и неясни източници на финансиране, съвместната АЕЦ „Белене“ остава в сферата на пожеланията, докато Украйна продължава да настоява за бърза покупка на реакторите, за да спаси собствената си енергийна система.
Източници: БНР, Mediapool, Сега, Economic.bg, ClubZ
