За 10-та година електроиндустрията е с най-висок дял при износа – 11%. Следват секторите „Мед и изделия от мед“ – 9% и „Машини, апарати и механизми“ – 7.6%.
“Българската електроиндустрия изнася главно за ЕС. През миналата година 71% от продукцията е била насочена към държави от Съюза. Това е най-важният ни търговски партньор“, каза по време на среща с журналисти инж. Орлин Димитров, изпълнителен директор на БАСЕЛ.
Най-много продукция – 23% се изнася в Германия. От тази гл.т. в зависимост от това как се развива ситуацията в Германия, зависи и развитието на българската електроиндустрия. „През последните 2 години (бел. ред. 2023 и 2024 гг.) в Германия имаше рецесия, което се отрази на нас и на българската ел. индустрия. През 2025 г. тенденцията във ФРГ се промени и се наблюдава лек растеж от 0.2%, което на този етап дава позитивни очаквания, но кой знае какъв ефект не може да се наблюдава. Надяваме се тази тенденция в близките години да се затвърди“, допълни инж. Димитров.
Що се отнася износа, той възлиза на близо 6 млрд. EUR за миналата година. Отчита се спад в производството в преработващите браншове. Най-силно това се отразява на фирмите от автомобилната индустрия. Търсенето на автомобили в самия ЕС намаля и това се отнася и за българските компании.
„По данни на статистиката около 20% е намаляло производството на автомобилната индустрия в България. Изненадващо се оказва, че производството на електрически съоръжения се е увеличило с около 60%, но това са отделни сегменти от производството на нашата индустрия“, уточнява инж. Димитров.
По отношение на водещите класове на електроиндустрия като цяло се запазва първото място на ел. авточасти. На второ място са електроразпределителния апарат, съоръжения за енергетиката, битови електроуреди – акумулатори, батерии и т.н.
„Когато говорим за състоянието на нашата индустрия в момента, трябва да правим разлика между отделните сегменти. Не може да кажем, че като цяло всички сегменти се развиват негативно или позитивно. В крайна сметка числата показват, че износът вече втора година намалява. Това е много неприятна тенденция и общо взето не се вижда светлина в тунела за обръщането й“, коментира изпълнителният директор на БАСЕЛ.
Българската индустрия е изправена пред сериозни предизвикателства, като ключовите проблеми се открояват ясно – засилваща се конкуренция от Азия и задълбочаващ се недостиг на работна ръка. Това заяви инж. Димитър Белелиев, председател на съвета на директорите на БАСЕЛ.
Според него, българската продукция е качествена, но скъпа – факт, който я прави конкурентоспособна основно на европейските пазари, но не и в Азия или Африка. „Там, благодарение на Китай, практически нямаме шанс да пробием“, посочи той.
Още по-тревожен е фактът, че над 60% от обществените поръчки в сектора у нас се печелят именно от компании от трети страни.
„Получава се парадокс – ние сме един от най-големите износители, но с парите от нашите данъци финансираме нашите конкуренти“, каза Белелиев. Той обясни, че в тези държави пазарната икономика често е изкривена, а производствата – сериозно субсидирани. „При тях целта не е печалба, а завладяване на пазари и унищожаване на местните производители“, допълни той.
Като възможно решение бизнесът предлага връщане на практика от преди години – въвеждане на изискване минимум 51% от стоките и услугите по обществени поръчки да са произведени в Европа или в страни с търговски споразумения с ЕС.
Според Белелиев това не нарушава конкуренцията, а създава равнопоставеност.
„Това ще ни даде възможност да се развием и да станем по-конкурентни на външните пазари“, смята той.
Другият сериозен проблем е липсата на работна ръка – тема, която бизнесът поставя от години.
„Имаме хора, но не им се работи. Социалната политика не се е променила съществено и вместо да търсим хора за работа, се опитваме да намираме работа на хората“, коментира инж. Белелиев.
По думите му, именно това е причината много компании да разчитат все повече на внос на работници от трети държави. Вносът на работна ръка, обаче частично решава проблема. Дори създава нови административни пречки.
Конкретен пример: ако работник бъде нает за един град, той не може лесно да бъде преместен в друга фабрика на същата компания в друг град, ако тя е регистрирана като отделно юридическо лице.
„В такъв случай човекът трябва да се върне в държавата си и след няколко месеца отново да кандидатства, което е абсурдно“, обясни той. По думите му, в момента голяма част от бизнеса в България се крепи именно на чуждестранни работници.
Към проблема с работната ръка се добавя и липсата на ясна образователна политика.
„В България няма яснота какви кадри искаме да създаваме. Не ни трябват просто хора с английски език, а хора, които искат да работят тук“, заяви инж. Белелиев.
Той подчерта, че бизнесът се опитва да компенсира чрез дуално обучение, но това не може да замести ролята на държавата.
Според индустрията, ако не бъдат предприети конкретни стъпки – както за ограничаване на нелоялната конкуренция, така и за реформа на пазара на труда – положителните тенденции в момента могат бързо да се обърнат.
„Всичко е в нашите ръце. Трябва да спрем да чакаме някой отвън да ни помогне“, категоричен е инж. Белелиев.
