В света на глобалните финанси и геополитика, валутните доминации рядко са въпрос само на икономика – те се градят върху ресурси, влияние и контрол.
След като през 1971 г. САЩ прекратиха връзката между долара и златото (т.нар. „Nixon Shock“), американската валута успя да запази статута си на световна резервна единица благодарение на петродоларовата система.
През 1974 г. Вашингтон и Рияд постигат споразумение, според което целият петрол на Саудитска Арабия, а впоследствие и на държавите от ОПЕК, ще се търгува изключително в щатски долари. Това принуждава всички страни, нуждаещи се от петрол, да държат резерви в USD – гарантирайки стабилно търсене към американската валута.
Когато Ирак оспори долара
През ноември 2000 г. Ирак под ръководството на Садам Хюсеин обяви, че започва да продава петрола си в евро, в рамките на програмата „Петрол срещу храна“ на ООН. До 2003 г. страната вече бе натрупала значителни резерви в европейската валута.
Макар официалните причини за американската инвазия да бяха други, редица анализатори смятат този ход за удар по петродоларовата система – и потенциален икономически катализатор на войната.
Новата „енергия“ идва от Изток
Днес, в ерата на електромобили, батерии и изкуствен интелект, редкоземните метали (REE) заемат мястото на петрола като жизненоважен ресурс. Тези 17 елемента – сред които неодим, европий, литий и ербий – са незаменими в производството на батерии, чипове, турбини и военни технологии.
А контролът върху тях е почти изцяло в ръцете на Китай, който обработва между 80% и 90% от световното производство. Това превръща Пекин в новия „енергиен център“ на XXI век.
2025: Китай затяга златната примка
През октомври 2025 г. китайското Министерство на търговията наложи нови ограничения върху износа на стратегически редкоземни метали – включително холмий, ербий, тулий, европий и итербий.
Общо 12 от 17 REE вече са под строг експортен контрол, а към тях се добавят и ограничения за литиеви батерии и технологии, използвани в западни индустрии.
Тези мерки са отговор на санкциите на САЩ и ЕС, но имат и по-дълбока цел – да позволят на Китай да диктува не само достъпа до ресурсите, но и валутата, в която ще се търгуват.
От петродолара към „златния юан“
С нарастващия контрол върху стратегически суровини и паралелните покупки на злато от централната банка, Пекин постепенно изгражда алтернатива на доларовата система.
Ако търговията с редкоземни метали започне да се извършва в юани, световното търсене на долари ще отслабне – точно както стана с въвеждането на петродолара през 70-те.
Златото отново диктува правилата
През 2025 г. цената на златото прехвърли $4,000 за тройунция – най-големият ръст от 1979 г. насам. Причините са комбинация от геополитическо напрежение, търговската война между САЩ и Китай, отслабващ долар и масови покупки на злато от централни банки.
Китай е сред лидерите в този процес – диверсифицира резервите си, намалява зависимостта от долара и поставя златото в основата на бъдещия юан.
Самосбъдващото се пророчество на златото
След години, в които биткойнът бе символът на FOMO и самоподсилващо се пророчество, сега златото започва да заема неговото място.
Психологически ефект: Масовите инвеститори, видели ръст от $2,000 до $4,000 за девет месеца, започват да гледат на златото като на „следващия голям актив“.
Механизъм на самоподсилване: Очакванията за покачване на цената стимулират купуване, което води до реално поскъпване и потвърждава първоначалните прогнози.
Разлика с биткойна: Този път движението се подкрепя от централни банки и държави, а не само от индивидуални инвеститори, което прави ефекта по-системен.
Така, FOMO-то се прехвърля от криптовалутата към реалния актив, легитимиран от институции, което може да ускори прехода към нов глобален финансов ред.
Дедоларизацията вече започна
Докато доларът все още доминира, действията на Китай с REE и злато показват, че контролът върху стратегическите ресурси е ключът към новата власт.
Ако тенденцията продължи, златото и редкоземните метали могат да превърнат юана в основна глобална валута, а светът да навлезе в нова финансова ера – тази на ресурсно базирани разплащания и „златен юан“.
