През септември месец миналата година на пазара се появи изцяло новото поколение на хечбекът на Mini, който вече гордо носи името Cooper. Тогава той бе представен с електрическо задвижване в два варианта, а едва в началото на тази година видяхме и версия с бензинов двигател. От компанията предлагат Cooper C с 1.5-литров бензинов двигател и 154 к.с., както и моделът, който ние тествахме – Cooper S със своя 2.0-литров мотор и 201 конски сили. Съвсем скоро очакваме да видим и най-мощното изпълнение – JCW, което ще може да се похвали с още повече мощност.
Връщайки се към колата, която ние тествахме, можем да кажем, че тя е поставена в средата на гамата и логично трябва да е най-балансираното предложение за тези, които се оглеждат за нов триврат хечбек, който скоро ще предлага и версия с пет врати.
Екстериор
Колата, която тествахме ние бе в бял цвят с гланцов контрастен черен покрив и колонки, както и опционалния пакет John Cooper Works с по-агресивни брони и прагове, които могат да заблудят, че пред вас стои най-наточената версия на модела. Въпреки компактните размери, които са увеличени спрямо предшественика, калникът отлично събираше 18-цоловите джанти, които са с модерната двуцветна шарка. Заговаряйки за размери, новото Mini с три врати е с дължина от 3.87 метра, ширина 1.74 метра и височина от 1.43 метра. Междуосието е 2.49 метра.
Докато предната част на новото MINI е сериозно модернизирана, но същевременно запазва разпознаваемите MINI елементи, задната част на автомобила е претърпяла много по-съществени трансформации. Изцяло нов дизайн на задните светлини е най-отличителната промяна. Те вече са в триъгълна форма, свързани от лента и разполагат с програмируеми диоди, които могат да променят графиките на светилните.
Цялостната форма е пренесена от стария модел, като виждаме по-гладки форми с ясно изразени „рамене“ в задната част. Поради електрическата природа на някои от версиите, аеродинамиката заема основна част в дизайна, за което доказват и новите дръжки, които вече стоят наравно с панелите на вратите. Интересно е, че при версиите с ДВГ това не е така и това е една от основните разлики по която може да познаете двата модела. Другата разбира се е наличието на ауспухова тръба, която при някои бензинови версии също е скрита.
Интериор
Подобно на компанията майка – BMW, така и тук интериорът между различните модели е пренесен и ако сте чели ревюто ни на Countryamn JCW, то няма да бъдете особено изненадани. Дигитализацията е настъпила и при Cooper и в средата на таблото гордо е разположен кръгъл OLED сензорен дисплей, който контролира повечето от функциите на колата. Под него виждаме и физически бутони за запалване, режими на шофиране и смяна на предавките. Както и при Countryman, тук са използвани материали щадящи природата и голяма част от таблото е облечено в текстил, подобно на корите на вратите и част от седалките. Седалките са удобни с електрическо регулиране с голям диапазон на настройка, който позволява да намерите точното си място. Материалите по седалките и волана са приятни на допир, но може да откриете и такива които не са чак толкова в различни части на интериора.
Както споменахме, предните седалки предлагат много възможности за настройка, включително и избутване на пасажерската седалка до началото на задните, което не оставя дори и теоретична възможност за някой да се вози отзад, но пък отваря пространство типично за лимузина за краката на пътника отпред. Що се отнася до пространството отзад, то е подобрено в сравнение с предшественика, но отново не препоръчваме на някой над 1.80 да прекарва много време на задните седалки, особено ако пред него също има по-висок човек. Багажникът е с обем от 210литра с изправени седалки и 800 литра при гътнати.
Двигател и ходови характеристики
Както вече споменахме, колата която тествахме ние бе във версия S или 201 конски сили и 300 нютон метра, предаващи се единствено към предните колела. Марката Mini винаги се е славела с усещането все едно карате картинг, като дори спортният режим тук е вдъхновен от това и носи името Go-Kart. Отваряйки темата за него, трябва да споделим, че той променя изцяло динамиката на колата, като тя става много по-отзивчива. Приятно допълнение е и звукът, който се чува в интериора.
В стандартния режим реакциите са една идея по-забавени от това, което очаквате, което допринася и за притъпеното чувство за това, че разполагате с 200 к.с.. Въпреки това, забавлението е гарантирано, особено когато се движите по път със завои, където колата се чувства залепена за пътя. Окачването на Mini Cooper S е настроено спортно, с подчертана твърдост. Това е истински рай за любителите на динамичното шофиране, осигурявайки прецизна управляемост и минимално накланяне в завоите, но за българските пътища, невинаги в най-добро състояние, твърдостта може да се окаже леко неудобна, особено в комбинацията с 18-цоловите джанти.
Разходът на гориво също е тема, която няма как да пропуснем. Ако трябва да сме съвсем честни, тестът не беше оптимален за този параметър и стойността от 8 литра на 100 километра със сигурност може да бъде свалена надолу. Ако все пак това е най-важната характеристика, то ще препоръчаме някой от другите варианти, а за тези, които не се интересуват чак толкова от разхода и търсят възможностите на пътя, ще препоръчаме да изчакат до началото на тази есен. Тогава очакваме дебютът на JCW версията, която обещава да крие двигател с над 230 конски сили под капака си.
