Понякога най-интригуващите истории в автомобилната индустрия са тези за проектите, които никога не виждат бял свят. Точно такъв е случаят с Volkswagen Zephyr – един почти митичен седан, роден в началото на 90-те години на миналия век. Той е бил замислен като своеобразен „народен S-клас“ – идея, която години по-късно щеше да бъде въплътена в малко по-различен мащаб от Volkswagen Phaeton.
Проектът Zephyr е продукт на необичайно сътрудничество между Volkswagen и Mercedes-Benz. По онова време "хората от Волфсбург" амбициозно са искали да навлязат в премиум сегмента, но без да разполагат с нужната платформа за това. Решението дошло от Щутгарт – Mercedes-Benz любезно предоставили основата, включително шасито и голяма част от конструкцията на легендарния си модел W126 S-Class.
Инженерите на Volkswagen обаче не са се ограничили само до сглобяване. Те са разработили собствена, отличителна визия за предната част, както и уникални за модела двигатели и трансмисии. Целта е била ясна: да се създаде луксозен, солиден автомобил, но с по-достъпно ценово позициониране и по-семпла техника в сравнение с оригинала от Mercedes. Името Zephyr (западен вятър) е било избрано, за да символизира ново, свежо течение в луксозния сегмент на марката.
Визуално Zephyr е представлявал интригуващ хибрид. Той е носел внушителната, монументална стойка на W126, но предната му част е била преработена в духа на Volkswagen – с висока, квадратна радиаторна решетка и правоъгълни фарове, които погледнати днес, могат да се оприличат на тези от по-късните модели на концерна. Интериорът е бил замислен като по-сдържан и минималистичен, за да съответства на по-народната природа на VW, без да жертва усещането за качество.
Въпреки напредъка, през 1991 година ръководството на Volkswagen взима трудното решение да прекрати програмата Zephyr. Причината е била повече от логична – рискът от вътрешна конкуренция. Един луксозен седан под емблемата на VW би подкопал позициите на собствения им премиум бранд Audi, който вече набирал инерция и изграждал силна репутация в бизнес класа.
Въпреки че Zephyr така и не стига до конвейера, той не е бил напълно забравен. Някои от дизайнерските решения за предницата са намерили своето приложение години по-късно, например при дизайна на Volkswagen LT от 1996 година.
Днес Volkswagen Zephyr остава като интересен прототип – свидетелство за една смела амбиция и за това, че понякога дори и най-добрите инженерни идеи се препъват в сложната корпоративна стратегия. Той е неосъщественият флагман, който можеше да пренапише историята на Volkswagen преди ерата на Phaeton.
