Най-широко използваният аналгетик в световен мащаб и един от най-често приеманите медикаменти в САЩ може да има ефекти, далеч надхвърлящи облекчаването на болката.
Ацетаминофенът, известен още като парацетамол, може да увеличава склонността към поемане на рискове. До този извод достигат изследователи от Университета на щата Охайо в проучване, публикувано през 2020 г., което анализира поведенческите промени при хора под въздействието на този медикамент.
„Ацетаминофенът изглежда намалява негативните емоции при оценка на рискови ситуации – хората просто не се чувстват толкова уплашени,“ коментира неврологът д-р Болдуин Уей, водещ автор на изследването. Той отбелязва, че при положение че почти 25% от населението на САЩ приема ацетаминофен всяка седмица, намаленото усещане за риск и повишената склонност към рисковано поведение могат да имат значими обществени последици.
Тези резултати се вписват в нарастващ брой научни данни, които показват, че ефектите на ацетаминофена върху усещането за болка засягат и различни психологически процеси – включително намалена чувствителност към емоционална болка, по-слаба емпатия и дори притъпяване на определени когнитивни функции.
Изследването предполага, че способността на хората да възприемат и оценяват рискове може да бъде повлияна или дори нарушена при прием на ацетаминофен. Макар наблюдаваните ефекти да са слаби и към момента да се разглеждат като хипотетични, те заслужават внимание с оглед на факта, че ацетаминофенът присъства в над 600 различни лекарствени продукта без и с рецепта, а е най-често използваната активна съставка в САЩ.
Проучването: Оценка на риска
В поредица от експерименти с участието на над 500 студенти изследователите наблюдават как еднократен прием на 1 000 mg парацетамол (максималната препоръчителна еднократна доза за възрастни) повлиява склонността към риск спрямо плацебо, дадено на контролна група. В експериментите участниците надуват виртуален балон на компютърен екран, като всяко помпане им носи въображаема парична награда. Условието е да натрупат максимално количество пари, без да спукат балона, тъй като при спукване губят натрупаното.
Резултатите показват, че участниците, приели парацетамол, проявяват по-голяма склонност към риск в сравнение с тези на плацебо – те напомпват и спукват балоните значително по-често от контролната група.
„Ако сте склонни да избягвате риска, ще надуете балона няколко пъти и ще спрете, за да не загубите парите си. Но хората, приели ацетаминофен, изпитват по-малко тревожност и негативни емоции, когато балонът нараства и съществува риск той да се спука,“ обяснява д-р Уей.
В допълнение към симулацията с балона, в две от експерименталните серии участниците попълват анкети, оценявайки нивото на риск в различни хипотетични ситуации като залагане на дневен доход на спортно събитие, скок с бънджи от висок мост или шофиране без предпазен колан. В едно от проучванията приемът на ацетаминофен намалява субективната оценка за риск спрямо контролната група, но при друг подобен експеримент ефектът не се потвърждава.
Въпреки че тези експерименти не отразяват пряко реалното поведение на хората в ежедневието, анализът на средните резултати от всички тестове показва значима връзка между приема на ацетаминофен и повишената склонност към поемане на риск, макар ефектът да е умерен.
Други странични ефектиАвторите отбелязват, че въздействието на медикамента върху склонността към риск може да се обясни и чрез други психологически механизми, като например редуцирана тревожност. „Вероятно при контролите тревожността се засилва с увеличаването на размера на балона, което води до прекратяване на експеримента. Ацетаминофенът може да намали тази тревожност и съответно да увеличи склонността към рисковано поведение,“ се посочва в изследването.
Необходими са допълнителни проучвания за изясняване на психологическите и биологични механизми, чрез които парацетамолът влияе върху вземането на решения и склонността към риск в подобни ситуации.
Въпреки потенциалното влияние на ацетаминофена върху възприятието на риска, медикаментът продължава да бъде един от най-важните и широко използвани лекарства в света, признат от Световната здравна организация за основно средство в медицинската практика.
„Необходимо е да се провеждат още изследвания за ефектите на ацетаминофена и другите широко разпространени лекарства върху поведението и оценката на риска,“ заключава д-р Болдуин Уей.
Резултатите са публикувани в списание Social Cognitive and Affective Neuroscience.
