Цинкът е вторият най-разпространен минерал в човешкото тяло след калция и играе съществена роля за редица жизненоважни процеси – от метаболизма и имунната защита до зарастването на рани и растежа на клетките. Въпреки това, според данни на Националните здравни институти на САЩ, приблизително един на всеки шест американци не приема достатъчно цинк чрез храната.
Цинкът не се синтезира в организма и трябва да бъде осигуряван чрез храни като месо, яйца, млечни продукти, бобови и пълнозърнести продукти, както и чрез хранителни добавки при необходимост. Дефицитът на минерала може да увеличи риска от тежки инфекции, безплодие, забавено физическо развитие и други здравословни проблеми.
Рисковите групи за недостиг включват хора с хранителни разстройства, стомашно-чревни заболявания, злоупотребяващи с алкохол, както и вегани и вегетарианци. При по-възрастните хора рискът също се увеличава, поради намалено усвояване на цинка и по-ниска консумация на храни, богати на минерала. Прекомерният прием на цинк обаче може да доведе до токсични реакции – включително гадене, повръщане и главоболие – поради което специалистите препоръчват консултация с лекар преди прием на добавки.
Симптоми и последствия при недостиг на цинк1. Затруднено възстановяване на кожата
Сред най-често срещаните прояви на дефицит е забавеното зарастване на рани – проблем, особено характерен за възрастните хора. Цинкът контролира имунните процеси във всички етапи на възстановяването на тъканите, подпомага кръвосъсирването, намалява възпалението и има антиоксидантно действие. Локалното приложение на цинков сулфат ускорява зарастването на кожни лезии.
2. Косопад
Друг ранен симптом е косопадът. Цинкът регулира растежа на косата, като участва в синтеза на кератин и поддържа здравето на космения фоликул. Липсата му може да доведе до оредяване и опадане на косата, а в дългосрочен план – до алопеция и мъжки тип оплешивяване.
3. Кожни проблеми и раздразнения
Дефицитът на цинк често се асоциира и с кожни проблеми като акне, екземи и сухота. Проучвания, публикувани в Journal of the American Academy of Dermatology, показват, че хората с акне често имат по-ниски нива на цинк. Минералът намалява възпалението, потиска растежа на бактериите, причиняващи акне, и регулира производството на себум.
4. Диабет и проблеми с кръвната захар
Цинкът участва и в метаболизма на инсулина. Недостигът му може да затрудни синтеза и секрецията на хормона, което е фактор за развитието на диабет тип 2. Според Американската диабетна асоциация, цинкът е ключов за антиоксидантната защита и имунитета, като стимулира активността на Т-клетките и NK-клетките, отговарящи за борбата с инфекции.
5. Влошено зрение
Минералът е важен и за зрението – подпомага предаването на сигнали от ретината към мозъка и заедно с витамин А участва в синтеза на меланин, предпазващ очите от UV радиация. Изследвания на National Eye Institute сочат, че допълнителен прием на цинк и антиоксидантни витамини може да забави развитието на макулна дегенерация при възрастни.
6. Проблеми с вкуса и обонянието
Промените във вкуса и обонянието също могат да сигнализират за недостиг. Цинкът участва в регенерацията на вкусовите рецептори и в синтеза на ензима карбоанхидраза VI в слюнката, а липсата му нарушава комуникацията между рецепторите и мозъка.
7. Забавено развитие при децата
За децата цинкът е от решаващо значение за растежа и развитието, тъй като влияе на деленето на клетките и синтеза на ДНК. Недостигът може да доведе до изоставане в растежа, а съпътстващи симптоми като липса на апетит и диария да влошат проблема.
Медицинските специалисти препоръчват балансирано хранене с редовен прием на храни, богати на цинк. При съмнения за дефицит е важно да се направи лабораторно изследване и да се потърси мнение на специалист за допълнителна суплементация.
