На Еньовден, когато билките са най-лековити, своя професионален празник отбелязват над 7500 магистър-фармацевтите в България. Специалистите, които познават всяка билка и лекарствата за всяка болка, празнуваха и се обучаваха през уикенда в София. По случай празника разговаряме с маг.-фарм. Димитър Коцев, председател на най-голямата регионална фармацевтична колегия у нас – София-столична, и с маг.-фарм. Венелин Сапунаров, член на Съвета на Международната федерация по фармация (FIP).
Г-н Коцев, честит празник? Какво пожелавате за празника?
Димитър Коцев: В най-магичния ден от годината пожелавам на всички магистър-фармацевти да бъдат здрави, да продължават все така всеотдайно да се грижат за българските пациенти и да поддържат нестихващата любов към нашата хуманна професия.
На пациентите желая да намират лек за всяка болка, да усетят омаята на празника и да поздравят колегите днес, защото за тях това ще бъде най-голямото признание.
Как отбелязвате празника?
Димитър Коцев: По традиция всяка година в навечерието на Еньовден Българският фармацевтичен съюз организира най-големия фармацевтичен форум у нас – Българските фармацевтични дни. Радостни сме, че тази година събитието се завърна в София и се проведе в Националния дворец на културата от 20 до 22 юни, за да могат повече колеги от София да присъстват. Предходните години други градове в България бяха домакини. В събота се проведе и официална церемония, на която се връчиха годишните награди на БФС. С приза за „Магистър-фармацевт на годината“ от нашата колегия – РФК София-столична, бе удостоена колегата магистър-фармацевт Мая Попова, чиято аптека е софийска забележителност повече от 30 години.
По време на форума три дни магистър-фармацевти от цялата страна се обучавахме на теми, свързани с лекарствени продукти за различни заболявания, фармацевтичната грижа, регулаторни изисквания, изкуствен интелект, предизвикателствата пред работата на аптеките след въвеждането на еврото.
Какви са настроенията сред фармацевтите в навечерието на празника?
Димитър Коцев: Притеснени сме за развитието на професията ни в България. Младите колеги бягат от работата в аптека. След завършването си работят за кратко в аптеки и след това се насочват към индустрията и клинични проучвания. Една от основните причини за решението им, която посочват, са работните смени в аптеките и лошото отношение на пациентите. Имат право, защото в коя друга европейска държава аптеките работят събота и неделя, седем дни в седмицата, както е у нас?! Множество трудности създаде и въвеждането на множество електронни системи през последните години, което не премина гладко и все още създава временни трудности при работата в аптеките. Надяваме се в бъдеще електронизацията наистина да намали административната тежест, за да имаме повече време за фармацевтични грижи. Предвиждаме, че с въвеждането на еврото ще имаме повече работа, свързана с етикирането и превалутирането. В това време, ние, както други професии, очакваме и европейски възнаграждения, тъй като заплатите ни са много, ама много по-ниски от тези на колегите в други страни, а за отговорностите, които носим, това е демотивиращо.
В края на месец май организирахте кампанията „Магистър-фармацевтите сме на Ваша страна в борбата с тютюнопушенето“, защо го правите?
Димитър Коцев: За втора поредна година отбелязахме Световния ден без тютюнопушене на 31 май. Причината е, че според множество проучвания, България е сред първите по брой пушачи сред населението, включително и сред младежите. В аптеките можем да помогнем на хората да се откажат от вредния навик да пушат, като идентифицираме пушачите, съветваме ги как могат да се откажат, помагаме им при симптоми на отнемане, консултираме ги относно никотин-заместителна терапия. В едно проучване прочетохме, че процентът на дългосрочно отказване на пушачи, които не участват в програма за отказване от тютюнопушенето, е под 5%. Изпратихме и писмо до министъра на здравеопазването относно това как можем да допринесем за отказване на тютюнопушенето и апелирахме да се осигурят средства за подобни здравни услуги.
Това е само един от проблемите, при които магистър-фармацевтите можем да помогнем. Смятаме, че чрез разширяване на дейностите, извършвани в аптека, с въвеждането на нормативна възможност за промоция на здравето и участие в скринингови програми, финансирани от държавата, ще се подобри здравето на българите и ще се спестят бъдещи разходи на здравната система.
Г-н Сапунаров, какви са Вашите поздравления за празника?
Венелин Сапунаров: Честит празник на колегите! Вярвам, че за всеки един от нас професията е призвание, на което посвещаваме живота си, и заслужаваме да получим признанието и уважението на цялото общество за усилията ни за здравеопазването. Желая на всички колеги желязно здраве, европейски заплати и условия на труд, по-добри възможности за професионално развитие, да сбъднат мечтите си и да имат повече време за тях самите. Надявам се условията, при които работим да се подобрят, да се намери лекарство за проблемите в здравеопазването и професията ни да се запази.
Какви са заплахите пред професията на магистър-фармацевтите?
Венелин Сапунаров: Основната опасност пред професията ни е девалвацията. Водената политика в България спрямо професията ни е на пълно обезличаване и обезценяване, производство на фармацевти на килограм, липса на дългосрочна визия за развитието на професията, липса на чуваемост по дългогодишните ни проблеми, не се анализират сериозно последиците от нормативните промени и се защитават не обществени, а търговски интереси. В резултат на това в закона пише, че едно лице или фирма може да има до 4 аптеки, в действителност обаче това едно лице и свързаните с него лица/фирми имат стотици аптеки, т.нар. аптечни вериги. Същевременно не се приемат демографски и географски критерии за разкриването на нови аптеки и затова в София има прекалено много аптеки, а в неатрактивните икономически региони може да няма нито една.
На думи секторът е регулиран, но всъщност няма нищо общо с регулациите в Европа. Тук държавата е абдикирала отдавна. Вместо да се приемат такива критерии, се разкриват още и още аптеки в София. Последица от това е, че се създава фалшиво усещане за липса на фармацевти, а всъщност в София има над 2000 фармацевти, които не работят в аптеки. Вместо да се спре това разкриване на аптеки, се разкриват нови фармацевтични факултети и се произвеждат още специалисти по лекарствата. После се поздравяват и хвалят за това решение в полза на търговски и корпоративни интереси. А резултатът ще бъде -девалвация на една хуманна професия, в бъдеще вероятно и безработица сред завършващите я. Когато твърде много хора работят в една и съща професия, търсенето на кадри намалява, а заплатите и условията на труд могат да се влошат.
Успоредно с това периодично се предлага да ни заменят с автомати и вендинги за лекарства. Вижда се пълна липса на визия за развитие на професията ни – увеличават се фармацевтите, едновременно с това искат да ни заменят с машини и по-нискоквалифицирани специалисти. За пациентите ефектът ще бъде по-лошо обслужване, липса на фармацевтични грижи, редица опасности за здравето. В тази ситуация как да мотивираме младите колеги да работят с желание, когато не виждат перспективно бъдеще?!
Какво е решението според Вас?
Венелин Сапунаров: Настояваме за истинска регулация на професията на магистър-фармацевтите, истинска регулация на аптеките и лекарствените продукти, това е решението според мен. Недопустимо е това, което се случва. Трябва да се преосмисли регулацията на аптеките и лекарствата, защото в момента такава няма. Лекарството е специфичен продукт – то се използва за лечение и не би трябвало да се отъждествява само с търговия и пазарни принципи, защото това не е дреха или моден аксесоар. Липсата на реална регулация превръща аптеките в магазини, а те са здравни заведения, превръща магистър-фармацевтите от медицински специалисти в продавачи, а пациентите пък не могат да си намерят лекарството.
В навечерието на нашия професионален празник получихме поредния шамар от властта с вестта за разкриването на още един фармацевтичен факултет, това ще бъде шестият поред в България. Дори пет факултета бяха много за населението на България, всяка година чуваме и че населението намалява, само фармацевтичните факултети се увеличават. Чудим се дали това не е целенасочена политика за намаляване на значението, престижа и стойността на професията ни, за да ни заменят след това по-лесно с автомати и вендинги. Оставам с впечатление, че някой не желае висококвалифицирани професионалисти да работят за здравето и лечението на пациентите.
Поради това на празника си пожелаваме регулации, които да нормализират работата ни, а не да водят до девалвация на професията. Смятаме, че това е пътят, за да има бъдеще нашата професия, в противен случай е по-добре за отпадне изцяло регулацията и пазара да определя нещата.
