България тревожно изостава с диагностицирането на хепатит B и C. Те убиват четирима българи дневно, заради ненавременна дианостика и лечение. Какви мерки са нужни разказва бТВ.
Пейо иронично казва, че е един от късметлиите, развили симптоми на хепатит C - обикновено болестта протича без такива.
“В края на 2023-та година си направих операция от дискова херния. Преди операцията лежах в неврологично отделение. Докато се възстановявах, развих класическа картина на хепатит - пожълтяване на ръцете, склерите, сърбежи по цялото тяло“, обяснява той.
А след диагнозата - чака за лечение и заради изискване на касата, и за самото лекарство.
„8-9 месеца трябваше да изчакам. Като за последните 2 месеца доста влоших състоянието си - 22 дни лежах в гастроентерологията. Смятам ,че е редно в 21 век, когато имаш лекарства, нещата да достигат до хората“, казва още Пейо.
Средно - разглеждането само на протоколите за медикамента отнема 79 дни. Лечението се забавя заради административни неуредици и излишни процедури и при пациентите с хепатит B, казват лекари.
„Пациентите с двойно гражданство, например германско - започват лечението там без чернодробна биопсия за хепатит B. И изведнъж се оказва, че идвайки в България, за същото лечение им трябва биопсия. Той обаче има право да се лекува по начини, които са идентични за цяла Европа - той има право на лечение“, обяснява доц. Радин Цонев, началник на отделението по гастроентерология в УМБАЛ "Токуда", София.
А хората с хепатита много повече от реално диагностицираните, отчитат пациентски организации. При хепатит C, например,, всеки трети не достига до лечение.
„Диагностиката за щастие се подобри с въвеждането на диагностиката през общопрактикуващите лекари - ние забелязваме петкратен ръст на изследваните, но не забелязваме ръст на лекуваните пациенти“, казва Силвана Лесидренска, председател на сдружение "Хелпактив" София.
Сред предложенията за подобряване на профилактиката и лечението са масово тестване, разширяване на групите, които имат право на изследване по каса.
