Побелелият косъм може да е следа от защитен процес в организма, а не само белег на остаряването. Ново изследване върху мишки показва, че увредени стволови клетки, които произвеждат пигмента на косата, могат да поемат по два различни пътя – да изчезнат и да доведат до побеляване или да продължат да се делят и да създадат условия за меланом.
В центъра на работата са стволовите клетки на меланоцитите. Те се намират в космените фоликули и служат като резерв за образуването на меланоцити – клетките, които придават цвят на косата и кожата. При нормални условия тези клетки се активират циклично, за да поддържат пигментацията при растежа на косъма.
Когато увредената клетка се „оттегли“
Всекидневно ДНК в клетките може да бъде увреждана от ултравиолетова радиация, химикали и процеси, свързани с клетъчния метаболизъм. При част от тези увреждания, особено при двуверижни разкъсвания на ДНК, стволовите клетки на меланоцитите преминават през процес, наречен сенодиференциация.
Това означава, че те се превръщат необратимо в зрели пигментни клетки и напускат резерва от стволови клетки. Когато запасът постепенно се изчерпи, новите косми губят пигмента си и започват да побеляват. Според описанието на изследването този механизъм може да ограничи натрупването на клетки с опасни генетични промени.
„Всеки побелял косъм е малка победа на саможертвата на организма“, пише Джъстин Стебинг, професор по биомедицински науки в университета „Англия Ръскин“.Другият път води към меланом
Експериментите показват, че не всяко увреждане задейства защитната реакция. При излагане на канцерогенни химикали и ултравиолетова радиация увредените стволови клетки понякога заобикалят сенодиференциацията. Сигнали от околната тъкан могат да ги насърчат да се самоподновяват и да продължат да се делят, въпреки че носят генетични увреждания.
Така се създава среда, в която могат да се появят клетки, даващи начало на меланом – форма на рак на кожата. Публикуваното изследване описва тези два изхода като противоположни съдби на една и съща популация стволови клетки: едната води до побеляване, а другата може да подпомогне развитието на тумор.
Това не означава, че сивата коса сама по себе си предпазва от рак. По-скоро побеляването може да е страничен резултат от процес, чрез който организмът отстранява рискови клетки. Когато този контрол бъде заобиколен от определени канцерогени и сигнали в тъканта, увредените клетки могат да оцелеят.
Резултатите все още не са доказани при хора
Основната част от данните е получена при мишки. Все още не е установено дали стволовите клетки на меланоцитите при хората реагират по същия начин, тъй като между видовете има биологични различия, а човешките генетични особености и начин на живот са по-сложни.
Изводите могат да насочат бъдещи изследвания върху стареенето, увреждането на ДНК и развитието на меланом. Засега обаче те не дават основание побеляването на косата да се приема като показател за по-нисък или по-висок индивидуален риск от рак.
Източник: Independent
