Само 10 минути много бавно тичане могат временно да подобрят настроението и изпълнителните функции на мозъка, показва ново проучване на учени от Университета в Цукуба, Япония.
Изследването, публикувано през 2026 г. в научното списание Imaging Neuroscience, проследява 24 здрави млади възрастни, които тичали на пътека в продължение на 10 минути при много ниска интензивност. Скоростта била приблизително между 3 и 6 км/ч, тоест близка до темпото на ходене.
Преди и след натоварването участниците преминали тест за изпълнителни функции и оценка на настроението. Учените измервали и активността в префронталната кора чрез функционална близкоинфрачервена спектроскопия.
Резултатите показали по-добро представяне на теста Stroop, използван за оценка на вниманието и когнитивния контрол, както и повишена активност в части от лявата префронтална кора. Участниците съобщили и за по-положително настроение.
Особен интерес предизвикала връзката между настроението и характерното вертикално движение на тялото при тичане. Изследователите установили, че по-изразеното движение на главата нагоре и надолу е свързано с по-голямо подобрение в усещането за комфорт и добро настроение.
Това не доказва, че самото „подскачане“ директно предизвиква промяната в мозъка, но според учените механиката на бягането може да е един от факторите, които отличават тичането от ходенето със сходна скорост.
При ходене единият крак винаги остава в контакт със земята. При бягане има кратък момент, в който и двата крака са във въздуха. Именно тази разлика създава по-изразено вертикално движение и по-различно натоварване на нервната и мускулната система.
Новото изследване се вписва в по-широка тенденция в науката за физическата активност. Все повече данни показват, че здравните ползи не зависят непременно от достигането на популярната цел от 10 000 крачки дневно.
Проучвания през последните години свързват по-бързото ходене, по-продължителните периоди на движение без прекъсване и по-малкото заседяване с по-нисък риск от редица заболявания. Ново изследване от 2026 г. например установява връзка между по-дългите непрекъснати периоди на умерена до интензивна активност и по-нисък последващ риск от деменция, депресия и тревожност. Тези резултати обаче са наблюдателни и не доказват пряка причинно-следствена връзка.
Учените от Цукуба подчертават, че тяхното проучване също има ограничения. То включва само 24 здрави млади участници и измерва непосредствения ефект след еднократна тренировка. Не е установено дали същият резултат се запазва в дългосрочен план или при по-възрастни хора и пациенти с хронични заболявания.
Практическото послание обаче е сравнително просто: за стимулиране на настроението и концентрацията не е задължително тренировката да бъде тежка. Кратко, спокойно тичане с темпо, при което човек може свободно да разговаря, може да бъде достатъчно, за да предизвика измерима краткосрочна промяна в мозъчната активност.
За хора без противопоказания 10 минути леко тичане могат да бъдат лесен начин за включване на повече движение през деня. При ставни проблеми, сърдечносъдови заболявания или продължително обездвижване натоварването трябва да бъде съобразено с индивидуалното здравословно състояние.
