Динята е един от символите на лятото – освежаваща, богата на вода и сравнително нискокалорична. За повечето здрави хора тя спокойно може да бъде част от балансираното хранене. Когато обаче бъбречната функция е нарушена, големите количества диня невинаги са добра идея.
Около 90% от състава на динята е вода, което я превръща в добър източник на течности през горещите месеци. Плодът съдържа също витамин С, каротеноиди и ликопен, както и калий – минерал, който има важна роля за нормалната работа на нервите, мускулите и сърцето.
Именно калият обаче е причината хората с определени бъбречни заболявания да внимават с количеството.
При нормално функциониращи бъбреци излишният калий се отделя основно чрез урината и организмът поддържа концентрацията му в сравнително тесни граници. При напреднало хронично бъбречно заболяване способността за отстраняване на минерала може да намалее и той да се натрупа в кръвта. Състоянието е известно като хиперкалиемия и при тежките си форми може да причини мускулна слабост и опасни нарушения на сърдечния ритъм, пише kidney.org.
Това не означава, че всеки човек с бъбречно заболяване трябва автоматично да изключи динята. Националната бъбречна фондация на САЩ подчертава, че необходимостта от ограничаване на калия зависи от стадия на заболяването, лабораторните показатели, лекарствата и индивидуалното състояние на пациента. В ранните стадии на хронично бъбречно заболяване ограничение често изобщо не е необходимо, ако стойностите на калия са нормални.
Особено значение има размерът на порцията. В препоръките си за хора, които трябва да контролират приема на калий, Националната бъбречна фондация включва динята сред възможните плодове, но препоръчва количеството да бъде ограничено до около една чаша нарязан плод на порция. Изяждането на голямо количество наведнъж може значително да увеличи общия прием както на калий, така и на течности.
Последното е важно и за някои пациенти на диализа или с тежко намалена бъбречна функция, при които лекарят може да е назначил ограничаване на течностите. Тъй като динята съдържа много вода, тя трябва да се отчита като част от общия дневен прием.
Повишено внимание е необходимо и при хора, които вече имат високи стойности на калий в кръвта или приемат лекарства, способни да повишават концентрацията му. Националната бъбречна фондация посочва, че някои медикаменти, хранителни добавки и заместители на солта могат допълнително да увеличат риска от хиперкалиемия.
За здрав човек обаче няма основание динята да се разглежда като „вредна за бъбреците“. Напротив – като част от разнообразно хранене и в разумни количества тя допринася за приема на течности и полезни растителни вещества.
Най-важното изключение са хората с установено бъбречно заболяване и особено тези с хиперкалиемия, напреднала бъбречна недостатъчност или предписано ограничаване на течностите. При тях количеството диня трябва да бъде съобразено с изследванията и препоръките на нефролог или бъбречен диетолог, вместо плодът да бъде произволно изключван от менюто.
