Гризането на нокти обикновено се свързва с нервност, стрес и тревожност. Научни изследвания обаче показват, че зад този навик може да стои и друга психологическа особеност – склонността към перфекционизъм и трудното понасяне на скуката и неудовлетворението.
Навикът, известен като онихофагия, попада сред т.нар. телесно фокусирани повтарящи се поведения (BFRB). Към тях се отнасят още скубането на коса, чопленето на кожата и хапането на устните или вътрешната страна на бузите. Въпреки че подобни действия често се появяват в моменти на напрежение, стресът не е единственото възможно обяснение.
Проучване, публикувано в Journal of Behavior Therapy and Experimental Psychiatry, установява интересна връзка между тези навици и начина, по който хората реагират на скука, неудовлетворение и невъзможност да постигнат желан резултат. Учените сравняват 24 души с подобни повтарящи се поведения и 23 участници в контролна група, като ги поставят в ситуации, предизвикващи стрес, скука и фрустрация, както и в условия за отпускане.
Резултатите показват, че желанието за гризане на нокти, скубане на коса или други подобни действия се засилва особено при скука и фрустрация. Изследователите свързват това с определен стил на поведение, характеризиращ се с високи лични стандарти и затруднение човек просто да се отпусне, когато няма какво да прави или не успява да постигне целите си.
Това насочва към връзка с перфекционизма. При хората с подобни черти бездействието, забавянето или невъзможността дадена задача да бъде изпълнена според очакванията могат да предизвикат силно раздразнение. Гризането на ноктите в такъв момент може временно да намали напрежението или да създаде усещане за действие. Scientific American също отбелязва, че скуката и фрустрацията, свързани с перфекционистични нагласи, могат да бъдат важни отключващи фактори за подобно поведение.
Това обаче не означава, че всеки човек, който си гризе ноктите, е перфекционист, нито че тревожността няма значение. По-голямо изследване сред 1378 души установява, че хората с телесно фокусирани повтарящи се поведения средно съобщават и за повече симптоми на тревожност, депресия и обсесивно-компулсивни прояви.
Съвременните данни подсказват и още една особеност – тези действия могат постепенно да се превърнат в автоматични навици. Изследване от 2020 г. установява, че хората с телесно фокусирани повтарящи се поведения по-често предпочитат рутината пред новостите и проявяват по-силна склонност към установени ежедневни навици.
Затова гризането на нокти само по себе си не трябва автоматично да се приема като доказателство, че човек е тревожен. Причините могат да бъдат различни – от стрес и скука до фрустрация, перфекционистични нагласи и силно вкоренен навик. Когато поведението стане трудно за контролиране, причинява рани, инфекции или значителен дискомфорт, то вече може да изисква консултация със специалист.
