Често използвани нискокалорични и некалорични подсладители могат да забавят или спрат растежа на определени чревни бактерии при лабораторни условия. Ефектът им може да се промени допълнително, когато се комбинират с кофеин, ароматизатори или лекарства, показва ново изследване на учени от Университета в Кеймбридж.
Проучването е публикувано в научното списание Molecular Systems Biology и анализира прякото въздействие на 39 търговски използвани подсладители върху 25 вида бактерии от човешкия чревен микробиом. Изследвани са полезни, неутрални и потенциално неблагоприятни микроорганизми.
Около три четвърти от тестваните вещества са повлияли растежа на поне един бактериален вид. При част от случаите е отчетено потискане на микроорганизми, свързвани с доброто състояние на чревната среда и метаболитния баланс.
Резултатите не означават, че разрешените подсладители непременно увреждат човешките черва. Експериментите са проведени върху изолирани бактерии и синтетична микробна общност, а не върху хора. В реалния организъм ефектът зависи от дозата, хранителния режим, останалите микроорганизми, индивидуалния метаболизъм и начина, по който веществата се разграждат и усвояват.
Над 100 взаимодействия с лекарства и хранителни вещества
След първоначалните тестове учените комбинират подсладителите с четири често приемани вещества: кофеин, ванилин, подсладителя адвантам и антидепресанта дулоксетин.
Установени са над 100 взаимодействия. При част от комбинациите въздействието върху бактериалния растеж се засилва, а при други отслабва. Това показва, че отделните съставки в една напитка, храна или лекарствен режим могат да действат различно в комбинация, отколкото самостоятелно.
Най-силен ефект е наблюдаван при съчетаването на изостевиол и дулоксетин. Изостевиолът е производно на стевиола, който е свързан с подсладителите от растението стевия, а дулоксетинът се използва при депресия, тревожни разстройства и някои форми на хронична болка.
Комбинацията силно потиска растежа на бактериите Roseburia intestinalis и Parabacteroides merdae. Първата е свързвана с производството на късоверижни мастни киселини и регулирането на глюкозния метаболизъм, а втората обичайно присъства в здравия чревен микробиом.
Наблюдавани са промени и в клетъчните реакции
Изследователите създават и изкуствена микробна общност от всички 25 бактериални вида, за да доближат експеримента до сложната среда в човешките черва.
При комбинацията от изостевиол и дулоксетин са отчетени промени в бактериалния метаболизъм, повишена токсичност спрямо лабораторно култивирани клетки и изменения в отделянето на молекулите IL-6 и IL-8, които участват във възпалителните и имунните реакции.
Тези резултати са сигнал за допълнителни изследвания, но не доказват, че същият ефект настъпва при хора, приемащи дулоксетин и продукти със стевия. Концентрациите в лабораторните съдове, контактът с бактериите и продължителността на експозицията могат съществено да се различават от условията в храносмилателната система.
Пациентите не трябва да спират или променят предписано лечение въз основа на това проучване. Подобно решение трябва да бъде обсъдено с лекар или фармацевт.
„Метаболитно неутрални“ не означава биологично неактивни
Нискокалоричните подсладители често се определят като метаболитно неутрални, защото съдържат малко или никакви калории и обикновено не повишават директно кръвната захар. Новото изследване показва, че това не изключва възможността да взаимодействат с микроорганизмите в червата.
Американската Агенция по храните и лекарствата посочва, че разрешените подсладители се смятат за безопасни при одобрените условия на употреба и в рамките на установения приемлив дневен прием. Регулаторната оценка обаче разглежда предимно токсикологичната безопасност, а влиянието върху микробиома е сравнително нова област на изследване.
Това означава, че данните за промени в бактериалния растеж не са равнозначни на доказана вреда. Чревният микробиом е динамична система и краткотрайното намаляване на един бактериален вид не води автоматично до заболяване.
Какво показват досегашните изследвания при хора
Данните от клинични и наблюдателни проучвания остават разнопосочни. При някои участници отделни подсладители са свързвани с промени в състава или функциите на микробиома, докато други изследвания не откриват съществени или устойчиви изменения.
Причината е, че подсладителите не са единна група. Аспартамът, сукралозата, захаринът, стевиоловите гликозиди и захарните алкохоли имат различна химична структура, разграждат се по различен начин и достигат до дебелото черво в различни количества.
Ефектът може да зависи и от това дали веществото се приема самостоятелно, в безалкохолна напитка, в ултрапреработена храна или като част от хранителен режим с ниско съдържание на фибри.
Подсладителите не са препоръчани като дългосрочна стратегия за отслабване
Световната здравна организация препоръчва нискокалоричните подсладители да не се използват като основно средство за контрол на телесното тегло или за намаляване на риска от хронични заболявания. Според организацията наличните данни не показват убедителна дългосрочна полза за телесното тегло, а част от наблюдателните изследвания откриват връзки с неблагоприятни здравни резултати.
Тази препоръка не е оценка, че всеки подсладител е токсичен, и не отменя установените допустими дневни количества. Тя е насочена към хранителната стратегия като цяло и насърчава постепенното намаляване на предпочитанието към силно сладък вкус.
При хора с диабет подсладителите могат да бъдат полезни в конкретни ситуации, когато заменят значително количество добавена захар. Те обаче не превръщат автоматично даден продукт в здравословен и не компенсират липсата на фибри, високата степен на преработка или прекомерния калориен прием.
Как да ограничим ненужната употреба
Най-практичният подход е постепенно да се намаляват както добавената захар, така и зависимостта от силно подсладени храни и напитки.
Водата, неподсладените чай и кафе, плодовете, киселото мляко без добавена захар и храните, богати на растителни влакнини, са по-подходяща основа за ежедневното меню. Фибрите от зеленчуци, бобови растения, плодове, пълнозърнести продукти, ядки и семена служат като хранителен източник за част от полезните чревни бактерии.
Потребителите могат да разпознаят подсладителите в списъка на съставките по наименования като аспартам, ацесулфам К, сукралоза, захарин, стевиолови гликозиди, еритритол, сорбитол и ксилитол. Някои продукти съдържат повече от един подсладител.
Новото изследване не налага пълно изключване на тези вещества, но поставя под съмнение представата, че те са напълно инертни. Следващата важна стъпка са контролирани изпитвания при хора, които да установят дали наблюдаваните лабораторни взаимодействия се проявяват при обичайни количества и дали водят до измерими последици за здравето.
