Твърде честото съкращаване на съня с около час и 20 минути на нощ може да доведе до покачване на теглото и повече време, прекарано в седнало положение, показва ново клинично изследване, публикувано в Annals of Internal Medicine.
Учените са анализирали данни от две рандомизирани проучвания с общо 95 пълнолетни участници, които обичайно спели между седем и осем часа. Всеки от тях преминал през два шестседмични периода. При единия запазвал обичайния си режим, а при другия лягал с 90 минути по-късно.
Реалното намаление на съня било средно 78 минути на нощ. В края на този период участниците тежали с около 0,45 килограма повече, а обиколката на талията им се увеличила средно с приблизително половин сантиметър спрямо фазата с достатъчен сън.
Изследването не установява значима промяна в количеството висцерални или подкожни мазнини, в мускулната маса и в общия дневен енергоразход. Това означава, че резултатите не доказват как би се развило теглото при години на недоспиване и не трябва механично да се умножават за период от една година.
По-краткият сън обаче бил свързан с отчетлива промяна в поведението. Участниците прекарвали средно с 17 минути повече дневно без физическа активност. При мъжете и жените след менопауза увеличението доближавало 30 минути на ден, дори след като учените отчели по-дългото време, през което хората са били будни.
Резултатите показват, че умереното, но продължително ограничаване на съня може да влияе върху теглото не само чрез храненето, но и чрез намаляване на спонтанното движение през деня. Умората често понижава мотивацията за спорт, ходене пеша и други ежедневни дейности.
Недоспиването може също да наруши контрола на апетита и начина, по който мозъкът реагира на висококалорични храни. Изследванията свързват краткия сън с повишен прием на енергия, по-често хранене в късните часове и промени в хормонални и нервни механизми, участващи в усещането за глад и ситост. Ефектът върху грелина и лептина обаче не е еднакъв във всички проучвания и не обяснява самостоятелно покачването на теглото.
Други научни данни показват, че хронично краткият или некачествен сън може да влоши чувствителността към инсулина, контрола на кръвната захар, кръвното налягане и възпалителните процеси. Това го свързва с по-висок риск от затлъстяване, диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания, макар индивидуалният риск да зависи и от храненето, движението, възрастта и общото здравословно състояние.
За възрастните между 18 и 60 години се препоръчват поне седем часа сън на денонощие. Значение има не само продължителността, но и качеството и редовността на съня. Честото събуждане, силното хъркане, дневната сънливост и продължителното безсъние могат да бъдат признаци на медицински проблем и изискват консултация със специалист.
