Увеличават ли се случаите на расизъм и престъпления от омраза в Румъния? Едно нападение през август в Букурещ излъчи опасен сигнал. Исмаил Хосаин, куриер на храна от Бангладеш, е бил брутално нападнат.
"Връщай се обратно в държава си, не**р!, такъв!", крещи нападателят във видеото, което самият той заснема. "Но защо?", пита нападнатият работник. "Защото си нашественик!", гласи отговорът.
Все повече случаи на ксенофобия
Инцидентът привлече вниманието към нарастващия брой случаи на расизъм и ксенофобия. Докладите на неправителствените организации за онова, което са преживели мигрантите, работещи в страната, чертаят притеснителна картина за трудностите, с които се сблъскват чужденците в Румъния.
"Не познавах този човек", казва Хосаин. „Попитах го: „Защо ме нападаш, защо ме удряш?“ А той каза: „Връщай се обратно в страната си".
Нападателят е арестуван, а инцидентът е можел да завърши и трагично, но Андрей Жиану - полицай, който в онзи момент е бил наблизо, без да е на смяна, решава да се намеси. „Единственото, за което мислех, е да защитя нападнатия гражданин. Без значение от националността на човека, който е застрашен, ние реагираме по един и същи начин“, казва полицаят.
Само дни преди нападението депутатът от крайнодесния „Алианс за единство на румънците“ призова в социалните мрежи хората да отказват доставки, ако не ги извършват румънски граждани.
„Това, което екстремистките партии правят, точно както през 1930-те и 1940-те, е да подсилват хорското разочарование и омраза“, казва Алин Бану, който ръководи неправителствената организация „Роми за демокрация“. В първата половина на 20 век фашистките движения в Румъния набират сила.
"Не ни имат за хора"
ДВ разговаря с Омтаджур Рахман - друг мъж от Бангладеш, който разнася доставки на храна в Букурещ. Подобно на хиляди други азиатци той също е пристигнал в Румъния, за да търси по-добър живот. „Засега не съм срещал подобни проблеми“, казва той, но случаят с Хосаин определено го тревожи. „Когато отивам да взема храна от ресторантите, не ни имат за хора. Ако е румънец, се отнасят с него любезно и уреждат доставката много бързо“, добавя той.
Джорджиана Бадеску е авторка на изследване, озаглавено „Ден от живота на мигранта работник“. „Проведохме интервюта с 12 мигранти, които работят. Нямаше нито един от тях, който да не е ставал жертва на дискриминация. Един пакистанец, който разнася доставки с храна, разказва как му позвънил клиент, който е румънец, и му казал, че ако куриерът е мюсюлманин, е най-добре да оставя храната на стълбите, защото той не желаел да докосва мюсюлмани“, разказва тя пред ДВ.
Алин Бану от „Роми за демокрация“ споделя, че подобни случаи го тревожат. „Но пикът все още не е достигнат... След месец-два ще видим как всички – и синдикати, и мнозинството от хората ще излязат на улиците. Ще видим насилие, ще видим, че Румъния е в тотална криза“, казва той.
"Румънците знаят какво е да работиш в чужда държава"
През 2024 г. около 24 % от румънците, или близо 4,6 милиона души, са живели или работели в чужбина. Кристиан Ганеа, председател на Асоциацията на чуждестранните работници в Румъния, казва, че румънците добре знаят какво е да живееш в чужбина. „Румънците отиват на работа в други европейски държави, защото гражданите на тези държави не искат да вършат определен вид работа“, казва той.
Днес около 140 000 чужденци работят и плащат данъци в Румъния. И също като Исмаил Хосаин те изпращат голяма част от спечеленото на семействата в родните си страни. „Уважавам румънците. Като бангладешец обичам Румъния, обичам и румънските хора“, казва той.
Автор: Тибериу Стойчичи
