Федерален съдия постанови вчера, че правителството на президента на САЩ Доналд Тръмп е спряло незаконно грантове в размер на около 2,2 милиарда долара, отпуснати на Харвардския университет, и не може повече да прекъсва финансирането за изследвания на престижното висше училище от Бръшляновата лига, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.
Решението на съдийката Алисън Бъроус в Бостън е голяма правна победа за Харвард, докато университетът опитва да сключи сделка, която би могла да доведе до край на конфликта на Белия дом с най-стария и най-богат университет в страната, посочи агенцията.
Базираната в Кеймбридж, Масачузетс, институция се превърна в централен фокус на кампанията на администрацията да използва федералното финансиране, за да наложи промени в американските университети, които по думите на Тръмп са обзети от антисемитски и „радикално леви“ идеологии.
Още три университета от Бръшляновата лига сключиха сделки с властите, включително Колумбийският университет, който през юли се съгласи да плати 220 милиона долара, за да възстанови федералното финансиране за научни изследвания, което бе спряно заради обвинения, че университетът е позволил антисемитизмът да процъфтява в кампуса.
Както при Колумбийския университет, администрацията на Тръмп предприе действия срещу Харвард, свързани с пропалестинското протестно движение, което разтърси неговия кампус и други университети след нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. и войната на Израел в Газа.
Министерството на вътрешната сигурност на САЩ предприе вчера стъпки за прекратяване на въведеното по времето на Байдън предоставяне на Временен защитен статут за венецуелските мигранти в САЩ, предаде Ройтерс
Министерството заяви, че Венецуела вече не отговаря на изискванията за това.
Временният защитен статут е достъпен за хора, чиито родни страни са преживели природно бедствие, въоръжен конфликт или друго извънредно събитие. Той осигурява на разрешение за работа и временна защита от депортация.
„Като претеглихме въпросите на обществената безопасност, националната сигурност, миграционните фактори, имиграционната политика, икономическите съображения и външната политика, е ясно, че позволяването на венецуелските граждани да останат временно в Съединените щати не е в най-добрия интерес на Америка,“ се казва в изявление на говорител на министерството.
Статутът ще да изтече на 10 септември. Според данни, публикувани от Конгреса през декември, повече от 256 000 венецуелци са получили такъв статут по силата на решението от 2021 г.
Администрацията на президента Доналд Тръмп за пръв път предприе стъпки за премахване на защитата срещу депортация за венецуелците през февруари.
Въпреки че федерален съд блокира хода през март, по-късно Върховният съд на САЩ даде разрешение на федералното правителство да продължи с депортациите.
В Камарата на представителите се заформи необичайна коалиция, когато конгресмени, които рядко се съгласяват по други въпроси, обединиха сили в подкрепа на законопроект, забраняващ на членовете на Конгреса и техните семейства да притежават и търгуват с акции на компании, съобщи Асошиейтед Прес.
Групата включва представители от крайната десница, левицата, умерени и много други между тях. Те се събраха, за да подкрепят забраната, която се ползва с висока обществена подкрепа и изглежда набира нова инерция, след като преди това е била блокирана в предишни сесии на Конгреса.
„Не всеки ден виждате такъв състав от личности заедно,“ каза републиканецът Брайън Фицпатрик, умерен конгресмен, който представлява колебаещ се избирателен район в Пенсилвания. „Всички се усмихвате там. Това е нещо добро. То показва силата на тази кауза“, добави той.
Конгресът обсъжда от години предложения за ограничаване на търговията с акции от страна на законодатели, тъй като съществува потенциален конфликт на интереси – те често имат достъп до информация и решения, които могат драстично да раздвижат пазарите.
Сенатска комисия вече одобри законопроект на сенатора републиканец Джош Хоули от Мисури, който също разширява забраната за търговия с акции, така че тя да ключва бъдещи президенти и вицепрезиденти – но забележително освобождава от нея президента Доналд Тръмп. Законопроектът, представен тази седмица в Камарата, е ограничен само до Конгреса, но вносителите заявиха, че са отворени към идеята да се включи и изпълнителната власт, ако се събере достатъчно подкрепа.
Според действащото законодателство федералните законодатели са задължени да оповестяват своите сделки с акции. Законът за акциите беше приет през 2012 г. с идеята публичността да накара конгресмените да се въздържат от активна търговия. Това обаче не се случи.
Вносителите на новия законопроект заявиха, че са обединили своите отделни предложения за забрана на търговията с акции в един общ двупартиен проект. Водещият инициатор, републиканецът Чип Рой от Тексас, каза, че групата се среща от няколко месеца, а някои от вносителите работят по тази идея от години.
Макар законопроектът да не позволява на законодателите да притежават индивидуални акции и облигации, те ще могат да държат диверсифицирани взаимни фондове, борсово търгувани фондове (ETF) и определени суровини. Законодателите, които в момента притежават индивидуални акции и облигации, ще имат 180 дни, за да се освободят от тях. Новоизбраните членове ще разполагат с 90 дни, за да го направят след встъпването си в длъжност.
