Албанският министър-председател Еди Рама спечели четвърти мандат през май, а едно от обещанията му беше да вкара страната в Европейския съюз до 2030 година.
В средата на юли той обяви друг важен план със същия срок: "Имаме амбицията до края на това десетилетие Албания да се превърне в изцяло безкасово общество, което означава, че всички операции и финансови трансакции ще бъдат изцяло дигитални", заяви той пред представители на стартиращи предприятия и на технологичния сектор.
Необходимите инструменти за безкешова Албания са налице: "Вярвам, че ако успеем да очертаем правилно пътната карта занапред, тази цел е напълно постижима и ще освободи страната от тежкото бреме на остарелите практики и неефективността, които тежат на ежедневието", посочи Рама. Всичко това звучи много просто и ясно. Но дали е така?
"Предпочитам пари в брой"
Мимоза А., 62-годишна жителка на Тирана, казва, че използва банкова карта само когато тегли заплатата си от банкомата близо до апартамента си.
"За хората от моето поколение не е обичайно да използват карта, за да платят за хранителни стоки или във фризьорския салон. Предпочитам парите в брой и за мен това винаги ще е така", казва тя пред ДВ. Мимоза не е изолиран случай: повечето албанци се чувстват по същия начин.
Безкешово общество в Албания – само мечта ли е?
Когато преди 35 години Албания се освободи от оковите на комунистическата диктатура, тя не разполагаше с модерна банкова и финансова система. След прехода към демокрация напредъкът също беше бавен, като банкоматите бяха въведени едва през 2004 година.
Арбен Малай, бивш министър на финансите и икономиката от 1997 до 2005, а днес старши финансов експерт и преподавател, смята, че популизмът е движещата сила за тези амбиции на Еди Рама. Според Малай съществуват редица пречки за преминаването към безкасова икономика през следващите пет години. "Сенчестият дял на икономиката, особено в селскостопанския сектор, който съставлява голяма част от БВП на страната, е внушителен. Голям процент от населението живее в селските райони, а милиардите евро, които всяка година изпращат емигрантите, постъпват в Албания по неофициални канали. Освен това основните търговски партньори на Албания - Турция, Гърция и Италия - също имат големи сиви сектори", казва Малай пред ДВ.
Експертът предупреждава, че всяко намаляване на паричните средства ще изисква огромни инвестиции в киберсигурността.
Опасни амбиции?
Експерти по киберсигурност като Бесмир Семанай смятат, че планът на Рама е не само нереалистичен, но и опасен.
Той припомня за масираните кибератаки срещу държавни институции през 2024, когато сред целите бяха системата e-Albania (уебсайтът за правителствени услуги), както и уебсайтовете на албанския парламент и на Статистическия институт.
Семанай казва, че тези и други големи кибератаки, например тази от 2022, ясно показват, че Албания не само е много уязвима, но и не разполага с необходимата архитектура за защита на тази критична инфраструктура: "Дори най-напредналите страни в Европа, като Швеция или Норвегия, преоценяват необходимостта от поддържане на минимално количество пари в обращение - именно от съображения за сигурност и за да са подготвени за извънредни ситуации или кибератаки", казва той пред ДВ.
"Докато най-дигитализираните държави не зачеркват напълно офлайн практиките, Албания заявява, че планира да се цифровизира на 100 процента за по-малко от десет години - без преди това да е изградила необходимия капацитет за киберзащита. Икономика, която е напълно зависима от цифровите системи и няма алтернатива, е незащитена и изложена на риск икономика и може да бъде напълно парализирана от вирус или от едно прекъсване на електрозахранването", предупреждава Семанай.
"Малките и средните предприятия ще пострадат"
Хазис И. работи като мениджър в туристическия сектор от около 40 години. Днес той управлява един от най-популярните хотели в Тирана, който приема туристи от цял свят.
По правило чуждестранните туристи плащат сметките си с банкови карти, което е в пълен контраст с албанските гости на хотела, които все още предпочитат да плащат в брой. Това означава по-високи разходи за хотела, тъй като за всяко плащане с карта се начислява банкова такса.
Затова и Хазис не е много въодушевен от плановете на премиера Рама Албания за преминаването към безкасова икономика. "Аз съм против. Сигурно можем да се справим с туристите, които предпочитат да използват карта, за да си платят кафето, което струва 1,50 евро. Но какво да правя с онези малки предприятия, които ни доставят зеленчуци или сирене от фермата за нашия ресторант", пита той.
Хотелиерът дава пример с дините, които през лятото винаги купува от производител, който ги продава на близкия ъгъл и който никога не е ползвал банкова карта. "Напълно сигурен съм, че никога няма да го направи. Този план ще извади от бизнеса малките предприятия. Дори на нас ще ни бъде много трудно", казва Хазис И. за ДВ.
Липса на конкретни цели
"Засега никъде по света няма икономика с нула пари в брой. А в страни с ниско ниво на финансова образованост и липса на дигитални познания, с лошо управление и ниско качество на ключови обществени услуги, като образование, здравеопазване, сближаване и социална солидарност, и където възприеманата корупция е висока, е невъзможно да се постигне голям, устойчив успех в краткосрочен план", казва финансовия експерт Арбен Малай.
Банката на Албания отбелязва увеличение на електронните плащания през последните десет години. "Гражданите се възползваха от по-ниски разходи, продукти, съобразени с техните нужди, и подобрен достъп до платежни услуги, което се отрази в двуцифрено увеличение на използването на електронни плащания, достигайки 21 електронни плащания на глава от населението годишно - в сравнение със само две през 2015", съобщи управителят на банката Гент Сейко.
Предстои още дълъг път
Но въпреки това развитие Албания е още много далеч от стандартите на ЕС, където държавите членки отчитат над 300 електронни трансакции на глава от населението годишно, казва Бесмир Семанай.
"Електронната търговия е ограничена в Албания", казва той. "Международни платформи като Stripe изобщо не работят в Албания, а малките и средните предприятия зависят от местните банки, които предлагат решения, чието внедряване често е много скъпо. PayPal съществува за физически лица, но не е интегрирано решение за албанските предприятия. Това означава, че онлайн търговията е ограничена и блокира достъпа на Албания до световната онлайн търговия."
Оказва се, че въпреки че албанският министър-председател Еди Рама иска да настигне Европа и да се присъедини към ЕС възможно най-скоро, явно Албания има да извърви дълъг път, преди да се превърне в безкешово общество. И може да ѝ трябва и повече от десетилетие, за да се приспособи към тази нова финансова култура.
Автор: Елона Елези
