"Сградите горят. Покровск всъщност вече го няма", казва украинец. Хората от региона се евакуират, макар повечето да не искат да заминават. Фронтът опасно се приближава и към Добропиля. Репортаж на ДВ.
"Куфарите ни са готови", казва пред ДВ Наталия, която живее в село Святогоровка, близо до град Добропиля, към който руската армия напредва все повече. Армията на Украйна е успяла да освободи няколко населени места, но съседните общини остават под постоянен огън. Наталия все още не е заминала само заради възрастните си родители, които отказват да се евакуират. „Баща ми казва: тук съм роден и тук ще умра. А аз го питам – кой ще те погребе, когато умреш?“.
Село Святогоровка е опустяло, обикалят само доброволците от групата „Белият ангел“, които помагат на желаещите да се евакуират. Както навсякъде в Донецка област, и тук руските войски се опитват да пресекат пътищата за логистична подкрепа на украинците, атакувайки автомобилите с дронове. Между населените места се появяват все повече коридори с мрежи, които да спират дроновете.
"Но къде ще живея?"
Евакуацията е опасна, поради което доброволецът Давид и полицаят Иля Малцев пътуват с брониран автомобил. Те трябва да посетят два адреса в Святогоровка. На първия ги чака 74-годишната Мария, която едва стига да колата с бастуна си.
„Дроновете летят право към нас, минават над къщите ни. Не исках да заминавам – казах си, че вече съм стара, но животът ме накара. Стана непоносимо – на нашата улица остана само една съседка, всички други заминаха.“
Вторият адрес се намира по-трудно - „Белият ангел“ трябва да издири 70-годишната Татяна, която в крайна сметка открива в една изоставена къща. Тя се преселила там преди седмица – след като блокът ѝ в Добропиля бил разрушен при обстрел. „Покъщнината ми остана там“, споделя Татяна.
Тя не иска да заминава, но благодари на евакуационната група. Пътьом се чуди къде ще получава пенсията си отсега нататък. „Вероятно там, където ще живеете“, ѝ казват. „Но къде ще живея?“, пита объркано Татяна.
"Обстановката се промени много рязко"
Разселването и настаняването на хората от близките до фронта общини, е не по-малко сложно от тяхната евакуация, казва полицаят Константин Туницки от „Белият ангел“. Той разказва, че евакуираните отиват най-напред в междинен пункт в Донецка област, откъдето доброволци ги откарват в Днепропетровска област. Там или ги качват на влакове, или ги настаняват във временен приют. Само че тази седмица броят на евакуираните значително е надвишил местата в приюта, наложило се да настанят част от хората в палатки.
От района на Добропиля ежедневно постъпват по няколко десетки заявки за евакуация, казва полицаят Туницки. „Обстановката се промени много рязко.“ А автомобилите на евакуационните екипи не са достатъчно.
Ако екипът не може да влезе в някое населено място заради голямата опасност, той моли хората да излязат оттам пеша, обяснява Туницки. Той разказва как от село Никаноровка, в което се водели ожесточени боеве, двама възрастни хора извели на количка лежащо болна възрастна жена. Успели да се свържат с евакуационния екип и обяснили, че когато дошли руските военни, те застреляли сина на лежащо болната жена и нейните съседи, които се криели в мазето. Тримата били единствените оцелели от селото.
"Хората бързо си събраха багажа и заминаха"
Хората заминават от Добропиля и околностите му и със собствен превоз. Слагат по автомобилите бели ленти, за да се защитят от руските дронове. Наталия, която е тръгнала на път със съпруга си и с котката, казва: „Много от жилищата са разрушени, в града е много страшно. Хората бързо си събраха багажа и заминаха“.
„Още не съм решила какво ще правя по-нататък“, продължава Наташа. Като начало ще замине при сина си в Тернопол. А майка ѝ е останала в Доброполе. „Не успях да я убедя да замине“, споделя жената.
Има и хора, които отказват да се евакуират – най-често защото за евакуацията са ги записали техни роднини, които се тревожат за тях, а не самите те, обяснява Туницки. Но дори в тези случаи евакуационният екип се опитва да убеди хората да заминат. „Ще дойде момент, в който вече никой няма да може да ги вземе. А те ще искат да си тръгнат“, казва той.
"Съветът ми е – спасявайте се"
56-годишният Олег от Покровск съветва останалите в Добропиля да заминат, за да се спасят. Той има рани по лицето, шев над окото, ръката му е превързана. Същата сутрин е заминал с велосипед от Покровск. „Провървя ми – измъкнах се“, споделя Олег.
Три дни по-рано в двора на Олег долетял руски нападателен дрон. „Стори ми се, че няма нищо страшно, но прогърмя дветкавичен взрив“, спомня си мъжът. Съседите му помогнали, но мъжът е загубил частично зрението си. Решил да замине, защото болниците в Покровск вече не работят. „Градът е под постоянен обстрел. Сградите горят. Градът всъщност вече го няма“, разказва Олег. През юни брат му загинал от артилерийски снаряд и го погребали до оградата. „Много хора са погребани в градините“, казва мъжът.
„Ако някой се съмнява, съветът ми е – заминавайте“, повтаря Олег. Когато миналата есен започнала евакуацията в Покровск, той изпратил жена си и дъщеря си в Одеса. „Останах заради имуществото – сам съм вдигнал къщата със собствените си ръце. Държах на нея, не се видя, че животът е по-скъп“, обобщава Олег. Събрал е вещите си в две чанти, с които е тръгнал към жена си и дъщеря си. Те едва току-що са разбрали, че е бил ранен – защото връзка с Покровск няма.
