Крекът е кокаин, който може да се пуши. Ефектът е силен, а зависимост се развива бързо. В Германия крекът се разпространява все по-силно, но вместо на помощ, често се залага на репресия. В Швейцария се справят по-добре.
"Започвам да се плаша, защото става все по-зле", разказва пред АРД жителка на Кьолн, която е стъписана от случващото се на централния градски площад: пуши се крек точно там, където млади майки разхождат бебетата си, а недалеч от тях помощна организация раздава храна на бездомни и на наркомани.
Такан прекарва и дните, и нощите си на този площад, продължава германската обществена медия. Той е зависим от хероина вече над 30 години, познава всички в района – и асортимента им, и дилърите. Междувременно почти всички са минали на „бяло“, казва Такан, който има предвид крека. Той променя всичко – хората са напрегнати и по-агресивни, дори Такан не се чувства добре на централния площад в Кьолн. „Някои просто полудяват, стават много агресивни.“
Крекът се разпространява все повече
По подобен начин стоят нещата и в редица други германски градове, пише АРД. Крекът се е разпространил много, на места е най-консумираната дрога на улицата.
За разлика от хероина, който успокоява, крекът има стимулиращо действие – защото всъщност е преработен кокаин. И в последните години е наводнил както Германия, така и цяла Европа. От 2016 година количествата внасян в Европа кокаин са се увеличили почти шест пъти. А цената пада, и то много, поради което кокаинът наистина се разпространява навсякъде – дори и по улиците.
Както казва пред германската обществена медия експертът по зависимостите Даниел Даймел: „Ефектът е краткотраен, но се придобива силна зависимост. Засегнатите са почти постоянно в търсене на нови дози, спят нередовно, не се грижат за основните си потребности“.
Репресии вместо помощ?
Разпространението на крека е предизвикателство за помощните организации – тяхната помощ трябва да бъде съобразена с новата ситуация и разширена, твърдят изследователи като Даниел Даймел. Но – няма пари. По официални данни 75% от германските организации в помощ на наркозависимите не разполагат с достатъчно финансиране.
В Кьолн например голямата част от парите се изразходва за полицейски репресии – за целта е създадена дори специална полицейска част: патрули обикалят от месеци по основните сборища на наркозависимите. Целта им е да намалят и предотвратят консумацията на наркотици и да санкционират нарушителите. Но ако бъдат прогонени от едно място, те започват да се събират другаде. Води се борба със симптомите, без да може да се окаже ефективна помощ, казва пред АРД шефът на кьолнската полиция Йоханес Херманс.
Полицията в Кьолн настоява да има места, където наркозависимите да могат да пребивават, за да преодолеят зависимостта си – далеч от улицата. Но общините нямат нужните средства.
"Имаме нужда от политическа смелост"
Няма пари за помощни звена и мерки, които според експертите могат да доведат до подобряване на ситуацията, изтъква АРД. А става дума изцяло за общински ангажименти, ръководствата на съответните провинции отпускат сумите глобално – за „подкрепа на общините“. А как се разпределят парите по-нататък, зависи от самите общини, които често имат различни приоритети.
Според Даниел Даймел това е тревожно. „Имаме нужда от политическа смелост – един път да се каже, че искаме да променим сегашната ситуация. Оказването на помощ струва пари, но ние трябва да ги намерим, защото алтернатива няма.“
Примерът на Швейцария
В Швейцария този вид политическа смелост е факт – посочва АРД. Базел и Цюрих са градовете, които в европейски мащаб са пример за това как може да се избегне събирането на наркоманите на обществени места.
В Базел например помощните организации си сътрудничат тясно с градските власти, с полицията и прокуратурата. В много швейцарски градове има специални помещения за наркозависимите, където е разрешено те да си обменят наркотици в малки количества за лична употреба. По този начин засегнатите могат частично да финансират консумацията си, без да са пред очите на обществеността, посочва германската медия.
Целта е търговията да бъде изведена от публичното пространство, а потреблението да бъде декриминализирано. „Длъжни сме да направим нещо за засегнатите“, казва Хорст Бюлман от организацията, която помага на наркозависимите в Базел.
Много от германските големи градове обаче са далеч от този вид мислене, посочва АРД. В много провинции дори няма места, където да се събират наркозависимите. В Кьолн все пак има едно защитено пространство за тях, но то е затворено в неделя и през нощта. Защото липсват пари и персонал.
