Украинският президент Володимир Зеленски днес заяви, че Киев има за цел да си осигури поне 1 млрд. долара месечно от съюзниците си за закупуване на американски оръжия за военните си действия срещу Русия, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Той направи това изявление по време на съвместна пресконференция в Киев с норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре, където също така заяви, че Норвегия може да допринесе за гаранциите за сигурност на Украйна, когато става въпрос за противовъздушна отбрана и морска сигурност.
Зеленски допълни, че планира да обсъди със специалния пратеник на САЩ Кийт Келог подготовката за евентуална среща с руския президент Владимир Путин.
На пресконференцията с норвежкия премиер украинският президент заяви, че се очаква представители на САЩ и Украйна да се срещнат по този въпрос, както и по въпроса за потенциални гаранции за сигурност, по-късно тази седмица.
Украйна разчита на помощта на Норвегия, особено при закупуването на газ, тъй като Русия нанася удари по производствени обекти за природен газ и електроцентрали в Украйна, с което поставя под въпрос подготовката за зимата, каза Зеленски на пресконференцията със Стьоре, предаде Укринформ.
"Русия се опитва да попречи на подготовката ни за зимата, като нанася удари по енергийната ни инфраструктура. Това засяга не само производството на електроенергия и топлоенергия, но и производството на природен газ. Ето защо ние високо ценим помощта на Норвегия за подпомагане на Украйна при закупуването на газ“, заяви той.
Зеленски отбеляза, че миналата година поне един милион украински семейства са имали отопление в домовете си благодарение на сътрудничеството с Норвегия.
Норвегия отпуска около 7 милиарда норвежки крони (696,12 млн. долара) за финансиране на системи за противовъздушна отбрана за Украйна, допълни Укринформ.
Норвежкото правителство ще предложи да отделя 85 милиарда крони (7,2 милиарда евро) за помощ за Украйна през следващата година, както и през 2025 г., обявиха днес от канцеларията на норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре, в деня, в който той посети Киев, съобщи АФП.
Ако предложението бъде прието от парламента, това ще доведе до обща помощ, гражданска и военна, в размер на 275 милиарда крони (над 23 милиарда евро), която Норвегия, един от основните поддръжници на Украйна, планира да предостави на Киев за периода 2023-2030 г., обобщава АФП.
Кийт Келог, специалният пратеник на американския президент Доналд Тръмп, каза днес в Киев, че официалните представители "работят много, много здраво" по прекратяването на войната между Русия и Украйна, предаде Асошейтед прес. Той направи изказването си в момент, когато липсата на напредък по въпроса поражда съмнения за това дали е възможно скоро да бъде сключено мирно споразумение.
Представителите се "надяват да достигнат позиция, в която в близко бъдеще, при липса на по-добри условия, да има гаранции за сигурност", които да взимат предвид опасенията на Украйна от следваща руска инвазия в бъдеще, каза Келог.
"Това е в процес на разработка", каза той по отношение на евентуалните гаранции за сигурност след годишната Национална молитвена закуска, в която участваха политици, бизнесмени и дипломати.
Преди седмица Тръмп заяви, че е започнала работата по уреждане на преки мирни преговори между руския президент Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски. Руски представители казаха обаче, че подобна среща няма да бъде осъществена в близко бъдеще.
Тръмп каза, че ако не бъдат насрочени преки преговори, ще очаква до две седмици да се решат следващите стъпки по въпроса.
Серията от посещения на високопоставени представители в Киев през последните дни е знак за опасенията около водената от САЩ инициатива за мир.
Канадският премиер Марк Карни посети вчера Киев и се срещна със Зеленски, като обеща 2 милиарда канадски долара помощ, а в петък украинската столица посети и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.
Германският вицепремиер и финансов министър Ларс Клингбайл пристигна днес в Киев, за да обсъди "как Германия може да подкрепи Украйна по най-добрия начин по пътя към постигането на мир".
Същевременно Кремъл съобщи, че руският президент Путин е разговарял по телефона с иранския президент Масуд Пезешкиан. Путин засили отношенията на Русия също и с Китай, Индия и Северна Корея, след като страните от Запада застанаха на страната на Украйна във войната.
