Руското министерство на външните работи продължава да подчертава отказа на президента Владимир Путин да се срещне с украинския му колега Володимир Зеленски по графика, предложен от президента на САЩ Доналд Тръмп, предава News.bg.
На 22 август Москва отхвърли обвиненията на западните медии, че външният министър Сергей Лавров подкопава мирния процес с последните си изявления, включително по въпроса за западните гаранции за сигурност за Украйна, съобщава Институтът за изследване на войната (ISW).
Лавров заяви, че всякакви преговори за западни гаранции, които не отчитат „легитимните опасения“ на Русия, са „път към никъде“. Русия подкрепя само колективни гаранции за сигурност, които са „наистина надеждни“, като посочи исканията си, представени на Украйна по време на преговорите в Истанбул през 2022 г. Те включват забрана за присъединяване към НАТО, ограничения върху украинската армия и забрана за западна военна помощ, без налагане на ограничения върху руските сили.
На 22 август Тръмп заяви, че ще проучи позициите на Русия и Украйна относно мирните преговори „през следващите две седмици“ и ще реши дали да наложи „мащабни санкции и мита“. Той отбеляза, че е информирал Путин, че не е доволен от руския удар срещу американската компания за електроника „Flex“ в Мукачево, Закарпатска област, който причини масивен пожар и рани най-малко 19 служители.
Украинските удари с голям обсег срещу руски петролни рафинерии, западните санкции и трудностите при модернизацията на рафинериите оказват влияние върху приходите от петрол. Комерсант съобщи на 21 август, че Русия е на ръба на бензинова криза, тъй като цените на едро са се повишили рязко, а производството е намаляло с близо 10% от началото на 2025 г. Кремъл разчита на приходите от петрол за финансиране на войната, а неспособността му да се справя с енергийния сектор оспорва твърденията за дългосрочна устойчивост.
Междувременно Русия ескалира хибридната си кампания срещу държави от НАТО по западната граница, включително заглушаване и подправяне на GPS сигнали. Bloomberg съобщи, че балтийските държави, Финландия, Полша и Швеция са изразили загриженост пред международни транспортни организации заради рязкото увеличение на заглушаването и електронната война. Естонски регулатор отбеляза, че 85% от полетите в страната са засегнати от прекъсвания на сигнала, а Литва отчете 22-кратно увеличение на инцидентите със заглушаване на GPS от юли 2024 г.
Бивш руски военнослужещ потвърди наблюденията на ISW, че руски командири активно нареждат или позволяват екзекуции на украински военнопленници. Независимият беларуски вестник Вот Так публикува интервю с военнослужещ от батальона „Сомали“, който разказа за екзекуцията на петима пленници в окупираната Карливка през май 2024 г. ISW отбелязва рязко увеличение на достоверните доклади за такива случаи през 2024 и 2025 г.
